Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 427
ХуЛитери: 1
Всичко: 428

Онлайн сега:
:: pavli

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧовекът след когото вървят и сърните
раздел: Разкази
автор: ivliter

Тук, в тази местност, се беше разхождал и с нея. Тогава бе пролет, дърветата цъфтяха и ароматът от цъфналите клони се носеше из въздуха. Младата зеленина напираше отвсякъде. Бе слънчево и топло и веселите им гласове се носеха като бързи пролетни води над широката ливада.
Днешният ден е студен, мъгла пълзи по билата на насрещните хълмове. Гората насреща е тъжна в голотата си. Бе изминало много време откакто се бяха радвали тук на щастието си. Беше направил всичко да запази връзката им, но не бе успял. И сега, когато крачеше сам по снежния път, слънцето на спомените сгряваше душата му в студения ден. Но имаше и болка, защото не можеше да спре да мисли за нея, да загърби миналото, макар да разбираше, че тя не заслужаваше любовта му – беше я предала.
Той извади кавала от чантата си и настави частите му една в друга. Канеше се да засвири, когато забеляза, че на стотина метра по-надолу две сърни се уплашиха от появата му и побягнаха през глави по надолнището.
С цялата болка на нараненото сърце от загубената любов, прозвуча тъжна провлачена мелодия и стресна дрямката на гората. Звуците отекнаха в насрещния рид и ехото ги върна назад. Изведнъж сърните спряха. Обърнаха се към него и се заслушаха в мелодията на кавала. Замърдаха с уши, застинали на местата си. Мъжът продължаваше да свири и да излива душата си чрез мелодията, носеща се в заснежената планина. Сърните се успокоиха – тръгнаха назад към него. Върнаха се по-нагоре дори от мястото на което ги завари и започнаха да пасат от стърчащата над снега трева, или може би да гризат от кората на младите дръвчета и храсти, плъзнали по нестопанисваната от много време ливада. Само отвреме-навреме вдигаха глави, заслушваха се в свирнята и помръдваха уши.
Пръстите на ръцете му замръзнаха, но мъжът продължаваше да свири. Свиреше за нея, но го слушаха сърните и планината. Когато пръстите станаха трудноподвижни от студа, той отлепи устни от кавала и мелодията секна, като отсечена. Сърничките вдигнаха глави да разберат какво става. Очакваше, че ще побягнат, обаче те не побягнаха, а си останаха по местата. Студът се засилваше. Засвири друга мелодия и тръгна бавно по обратния път. Сърните го следваха. Пред очите му ставаше чудо – оживяваше легендата за Орфей. „Господи, кой съм аз, за да ми се случва това!? – промълви развълнувано музикантът. - Това е невероятно! Това е невъзможно!”
Спря да свири. Сърните продължаваха да вървят след него. „Защо ми показваш това чудо, Господи? Какво искаш да ми кажеш с това? Какво е твоето послание?” В главата му като отговор на поставените въпроси се вби следната мисъл: „За да се срещнеш отново с нея и да й разкажеш какво се е случило.” Мъжът отвърна мислено: „Тя едва ли ще се впечатли като мене от това чудо.” Последва: „Направи го. За кой ли път й давам знак, но тя така и не разбира кой си ти, коя е тя, защо си до нея, защо я даряваш с любовта си. Не може ли да разбере, кого отхвърля в твое лице? Говори й. Ще й говориш, докато те чуе.” Развълнуваният мъж отвърна: „Говорих й много пъти и все напразно беше. Има ли смисъл?” Отговорът гласеше: „Не е твоя работа да мислиш има ли смисъл и какъв е смисълът. Направи това, което ти се казва.. И чудеса ви показвам и пак не вярвате и не искате да проумеете това, което става с вас. Ще я намериш и ще й кажеш, че не бива да обръща гръб на човека след когото вървят дори сърните.”
Кавалът бе прибран в чантата и ръцете сложени в джобовете да се стоплят. Сърните спряха да го следват Останаха да пасат край гората. А той, силно развълнуван, изумен от станалото вървеше по заснежения път и все още се питаше: „Дали ще ми повярва на думите?” Отново получи отговор: „На Исус Христос не повярваха, разпънаха го, макар сам той да правеше пред очите им чудеса. Може и да не ти повярва, но ти трябва да извършиш своето, което съм предначертал за тебе.”
След този съвет изведнъж забърза – искаше да намери час по-скоро жената, която още обичаше, която му бе обърнала гръб, независимо от това, което бяха преживели заедно. Обърнала беше гръб на него, на човека, който като засвиреше с кавала, караше сърните да спрат своя бяг, да се заслушват в свирнята му и да вървят покорно след него, като овце след овчаря си. Искаше час по-скоро да й разкаже за чудото, което беше преживял в този вълнуващ зимен ден. А тя нека се замисли и си даде сама отговор какво прави, като го изоставя и му обръща гръб. А той ще разказва на хората за преживяното чудо сред планината и ще разнася славата на твореца на това чудо.


Публикувано от aurora на 07.10.2010 @ 09:57:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ivliter

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

22.06.2021 год. / 10:24:30 часа

добави твой текст
"Човекът след когото вървят и сърните" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.