Ще си ида среднощ, тихичко, тайно и хитро...
Ще се измъкна на пръсти, без да те будя.
В ранното утро ще обискираш монитора
и къде съм забегнал ще се зачудиш.
Като варвар ще се напия в небеса неприкрити.
Моят смях ще дочуеш и през гръм и през буря.
Звезден прах ще поръся страните ти
и до твойто възглаве китка ще туря...
Знаеш ли, Там няма сълзи... глупави увлечения...
Ще си туря в пунгията огниво от твойте очи...
и щом ме хване секлетя на моите настроения,
ще пусна мъглица тютюнец към баирите на твойте гърди...