автор: CheGuevara

Няма го вече старият шумен ресторант на гарата,
отдавна са изгорени протрите дървени маси.
В Небитието са много от скъпите ми другари -
поети с чиста, богата душа, с вечно празни стомаси.

През задушевните, теменужени варненски вечери
събирахме в шапка нашите звънки, жълти стотинки.
Пиехме бавно, пишехме стиховете на салфетка.
Бяхме млади, гневни, влюбени, до безразсъдност истински.

Изгубена сега в тази бездушна и лъскава джунгла,
търся с болка вашият смях, мои мъртви приятели.
Листопадът на времето могилите ви затрупа.
Ние, живите, носим за вас паметник във сърцата си.

Ружа Велчева