И така, другари
Да станем прави.
Откриваме пленума –
Ура другари.
Насрещните и отсрещните планове
Във всички отрасли ( по документи)
Са преизпълнени с много проценти,
Националният доход, в победен поход,
расте, наддава,ама .. не дава.
Ура другари!
Да сложим точка на първа точка,
Не запетая, съвсем накрая,
Там във кюшето,
Поради увеличаването на цените
На петрола и кафето,
Поскъпнало е два, три пъти на народа битието,
Но….. му е олекнало на портмонето.
Ура другари!
Отгоре цъфтеж.
Отдолу смърдеж.
Има ли въпроси? – Ура другари!
Нямa въпроси – ура другари!
Тези, които имат въпроси,
Те са отвънка,ама са боси.
И да ги питате, няма да кажат,
Знаят те, ама си траят,
Имат си тридесет годишна школовка,
Да се не хващат на тази уловка.
Тези с въпросите и предложенията
И с доказателствата и опроверженията,
Тези, които смятаха просто,
Че думи и дело е едно цело,
Тези комунистите, верните, последните
Ги окосиха цанковистите, култовистите и живковистите.
И след този геноцид на племето,
Изчезна на Лаокоон семето.
Останаха унилите и предпазливите
И само свръх себелюбивите.
Няма кой да попита, защо
В многобройни луксозни тиражи,
В най различни виражи,
Излизат трудове разни,
Почти безобразни, разно стилови,
Мешани, но добре орисани
От един подписани.
А за децата от пети клас,
Шести клас и седми клас
От София, Перник, а може би и от Бургас,
Няма от ония с най-проста хартия,
Учебници и по история и литература.
Пък и защо им е, щом си имат култура
И то……… в натура. Ура другари.
++++++++++++++++++++++++++++++++
Нищо ново под Слънцето
Автор Данаил Парнаров. Дата: 30 юли 2010.
Заглавието е буквална заемка от книгата Еклесиаст, глава 1, стих 9 и изразява наблюдението, че огромното множество феномени в човешката практика вече са се случвали в историята, а аз си спомних за него веднага след като прочетох следния текст.
Суета на суетите!
Каква полза българину от всичкия му труд, в който се труди под слънцето. Народно събрание прихожда, Народно събрание прехожда и захожда, а страната все на място стои. Отхожда вятър към юг и се връща към север, непрестанно обикаля и отхожда, ала винаги, изглежда, минава през главите ни. Всички закони излизат от столицата и отиват в провинцията и пак се връщат назад, обезчестени, смачкани, погазени - и страната е все същата, сиреч не прилича на нищо. Което се прави, то е правено, и което е било, то е, което ще бъде. И няма нищо ново под българското слънце. Има ли нещо, за което може да се рече: “Виж! Това е ново и умно!”. То е било все такова, каквото си е четири десетилетия преди нас, и ще бъде все същото. Аз дадох сърцето си, за да издиря и изпитам чрез мъдростта за всичко, що бива на българската земя. И видях всички дела, що се вършат под българското слънце. И ето - всичко е суета и угнетение на духа. От варварски народ никога не става държава. И дефицитът никога не става излишък. Аз рекох на сърцето си: - Ела да опитаме всичко! Тая страна не може да няма историческо предопределение и ударите на съдбата не може да не я тласнат напред! И се въоръжих с чест, правдолюбивост, снизходителност, търпение. И срещнах гражданин, шибан от бича на неразумен властник. И викнах томува: - Стой! Ти нямаш право според конституцията и човешките и гражданските свободи! А когато влязох помежду им, за да ги разделя, видях, че и единият, и другият са чисто и просто мошеници. Тогава отидох да се оплача от единия и другия на по-големия, най-големия властник. Но когато го доближих, усетих, че от него лъха зловоние на труп. После видях на главната градска стъгда събрани множество бедни человеци, а един от силните мира сего им говореше отвисоко и всички слушаха с внимание и одобрителни викове.
- Не вервайте никого, освен на мене - казваше той - Всички са лъжци, крадци и разбойници - само аз съм чист като гълъбица И виждам го, че лъже. Защото знаех колко стада бе откраднал, колко жени прегръщаше тайно и в какви благовония се къпеше у дома си. Тогава се доближих до нещастните слушатели и рекох им тихо: - Не го вервайте! Лъже ви за всичко. А те ми се присмяха и отвърнаха: - Охо! Ти мислиш ний не знаем? По-добре от тебе! Ама той ни лъже еднъж, а ние него - триж. Защото всеки от нас чака да получи облага от него. И ми дадоха гръб, а продължиха да пляскат с ръце нему. И разбрах, че едните заслужават другите. И че безумието превъзхожда мъдростта .Затова се обърнах и отчаях сърцето си за всичкия труд, що съм се трудил под слънцето. Аз рекох на сърцето си: Дай да ги видим по-отблизо и да изпитаме що са те. И си набодах на игли - дейци, борци, оратори, държавници, и ги турих в кутии да шават с краката нагоре. И видях с микроскоп едни и същи разчленения в душите им. Един и същ символ на вярата, прост и ясен: - Държавата е безстопанствено говедо- езди, стрижи, бръсни, дои, както, колкото, когато и докогато можеш! - Радвай се на живота и всякак се мъчи да бъдеш на власт! - Защото, както в смъртта - няма ни деяние, ни помишление, ни знание, ни полза в опозицията.