автор: ianchefff

– Готова съм.
– Добре. Ето, изваждам го. Мисля, че е с подходящ размер. Като за тебе.
– Искам в тази дупка!
– Той си е точно за тази дупка.
– Изглежда красив. Нямам търпение да го вкараш!
– А в другите дупки?
– В другите дупки по-късно. Ти се оправи с тази!
– Ще се оправя. За какъв ме мислиш?
– Спокойно, моля те. Не бива да се ядосваш в такъв момент. Не влияе добре.
– Аз съм професионалист!
– Знам, знам. Но понеже питаш за другите...
– Просто информативно. Да знам, дали ще искаш и там да слагам.
– Казах ти, че желая всички дупки да ми бъдат запълнени.
– Ще ти ги запълня. Не се притеснявай.
– Аз щом съм тук, значи нямам притеснения. Само ме интересува, ще можеш ли да се справиш?
– Естествено! Трябва да подготвя мястото. Не стискай устни, пречиш така.
– Аз само чакам да си свършиш работата.
– Ето, готов съм, сега си отвори устата! Отвори широко де!
– Отворила съм я, откакто съм тук! И чакам, ама нещо не се справяш!
– Не говори така. И ме ми духай в лицето!
– Добре. Няма да ти духам в лицето.
– Пробвай през носа. Така е по-удобно.
– Ето, пробвам. А дупката си седи. Чака.
– Ето, вкарвам го. А другите дупки?
– Ама ти ще вършиш ли работа или ще питаш само?
– Да изясним за последно.
– Какво има да изясняваме?! Сега работиш в тази дупка! Другите дупки ще почакат.
– Добре де, не се нервирай и ти. Трябва да си спокойна, за да го сложа както трябва.
– Ти го слагаш от половин час. И все не успяваш!
– Не успявам, защото много говориш. Или ми духаш в лицето! Разсейваш ме! Как да го сложа при такава обстановка? Как?!
– Нали беше професионалист?! Май сбърках, като дойдох при тебе! Ама какво правиш?!
– Изтървах го.
– Как така ще го изтървеш?! Сега трябва да го почистваш!
– Да, ще го почистя. Спокойно. Какво толкова?
– „Какво толкова” ли?! Наложи се да го осмуча!
– Той си беше чист, не се притеснявай.
– Ама аз не искам да го смуча, а да ми го сложиш!
– Ето сега...
– Аз и на работа трябва да ходя! А дупката си седи празничка!
– Ето, вкарвам го. И не духай! Ох...
– Какво е това бялото?
– Това бялото е от мен. За него пари няма да ти взема. Приеми го като промоция. Първо то трябва да бъде поставено в дупката.
– Е, защо?
– Така се прави!
– Добре, добре.
– И не го ближи с език.
– Кисело е някак. Отровно ли е?
– Не. Как ще ти слагам нещо отровно?!
– Питам само.
– Е, ако глътнеш, може да те заболи стомаха. Затова не гълтай. Плюй! Плюй!
– Ох...
– Ох... не ме дери с пръстените си!
– Извинявай.
– Така. Дупката е обработена. Ето, слагам го... Готово. Погледни се в огледалото. Как е?
– Страхотно. Изглеждам фантастично. Най-после ми го сложи.
– Радвам се.
– Аз съм щастлива. Утре продължаваме с останалите.
– Добре.
– Искам дупките от развалените зъби, които ми извади вчера да се запълнят час по-скоро!
– Да. До утре тогава. Довиждане.
– Довиждане, докторе.