Винаги съм вярвал, че мъдростта се ражда в простотата на изказа.
Дълбоко усещане, нарисувано с няколко думи и същевременно даващо доста храна за размисъл.
Имах аналогично стихотворение на твоето, но не се получи добре. Видял си нещата по - ясно.
не помня точните думи и дали бяха на Конфуций, но смисълът беше такъв: дърветата в градината танцуват, а ние ги виждаме застинали на едно място.. с две думи: ние правим действителността да изглежда по един или друг начин, т.е. ти направи този стих такъв! благодаря ти за това!))
Да, клошарят е бил зает.
Но ти? С какво ти си била заета - да оглеждаш дърветата ли? И да ги оценяваш: докъде стават за корита и откъде нагоре - за вретена?
Не, ти не си била заета с оглеждане на дърветата. И фактът, че се е родило това чудесно стихотворение, го потвърждава.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 822
ХуЛитери: 1
Всичко: 823
Онлайн сега:
