автор: LeChevalier

Опит за превод на четвъртия сонет на Пиер дьо Ронсар (Pierre de Ronsard) от сбирката "Смъртта на Мария" (Sur la mort de Marie).


В двете четиристишия съм поразместил стиховете, с цел да се получи по-ясен текст (според мене).

В последния стих на първото четиристишие нарочно съм написал "листът", а не "листа", защото второто може да означава и чл. форма ед.ч. и бройна форма ("два лѝста") или обикновено мн.ч. ("много листà").

Много ще съм благодарен за всякаква критика: разминавания с оригинала, лошо звучене на български.

Comme on voit sur la branche au mois de May la rose En sa belle jeunesse, en sa premiere fleur Rendre le ciel jaloux de sa vive couleur, Quand l`Aube de ses pleurs au poinct du jour l`arrose:	Както розата в пролетен месец родена със красивата младост на първия цвят и със своя разлят сред лехи аромат, с нежността на листът, от любов подарена,
La grace dans sa fueille, & l`amour se repose, Embasmant les jardins & les arbres d`odeur: Mais batue ou de pluye, ou d`excessive ardeur, Languissante elle meurt fueille à fueille déclose:	от сълзѝте на плаха зора оросена, на небето извиква ревнивия яд, но на дъжд и на зной под свирепия млат лист по лист най-подире окапва сломена,
Ainsi en ta premiere et jeune nouveauté, Quand la terre & le ciel honoroient ta beauté, La Parque t`a tuée, & cendre tu reposes.	тъй когато и млада и хубава бе, та ти даваха почит земя и небе, в пепел тебе обърнаха Парките грозни.
Pour obseques reçoy mes larmes & mes pleurs, Ce vase plein de laict, ce panier plein de fleurs, Afin que vif, & mort, ton corps ne soit que roses.	От мен в гроба за сбогом вземи тез сълзѝ, ваза с мляко и кош със цветя, за да си -- о! -- и жива, и мъртва единствено рози.

с