автор: ipsidixit

Латински мъдрости, защо?
Защо ли още ги използват?
Защото има в тях добро
или невинна другост?
Дори и истини, защо,
едно модерно общество
ще приютява зли
имперски мисли;
мижави творци?
За хляб и зрелище ли в Колизея?
По улиците на съдбата,
където просяци и гладиатори
размахват бясно патерици?
Патриции гледат и се смеят,
с IN VINO VERITAS промиват
стотици мозъци с надежди,
от кръв и стръв обременени.
И тъй, безличностни промени
се, уж, наслагват; избледняват:
република империя става;
империята - добра империя;
доброто - жест на лицемерие;
страдалното - доверие;
доверието - низка слабост;
слабостта - порок латински;
латинският - език похвален;
похвалата - езичност змийска;
измамата - добра етичност;
етичността - добра мишена
за пословици скроени и
използвани от градски селяни
с огромна мания за слава.
Върховното им постижение си остава:
LUPUS EST HOMO HOMINI.

Латински мъдрости, защо?
Защото всяко общество,
от вълци, кранти, мъдреци и мижави тирани,
е ни по-малко, ни по-зло от римското - константа.

Но DUM SPIRO, SPERO. ~:@