автор: REWOLT

В късната лятна нощ никой не забеляза как две сенки прекрачиха през
перваза на прозореца и се притаиха зад завесата, до килера, където седеше коша за пране. Нищо неподозиращата домакиня се съблече и тананикайки си влезе в банята. Двете сенки - двама мъже в черно, със скиорски шапки на главите, я наблюдаваха през матовата стъклена стена. След душа тя си намаза лицето с нощен крем, облече хавлията и седна на дивана с лакочистител и пиличка за нокти. Включи телевизора. Загледа се в рекламите.
Мъжете минаха зад нея, тихи и безшумни, издебнаха удобен момент и я сграбчиха. Единият затвори устата й с широката си длан, другият сръчно омота краката й с връв. Не успя да гъкне при вида на непознатите. Хавлията й се разтвори, откриха се гърдите й. В очите й се четеше ужас, издаваше неразбираеми звуци под широката лента скоч, залепена върху устните. Въртеше изплашено глава ту към единия, ту към другия нападател. Улови жадните им мъжки погледи през отворите за очи на маските, насочени към разголената й плът, и изтръпна. Кърпата се свлече от главата й, мокрите й червени коси се разпиляха без ред по лицето и врата й. Така изглеждаше още по-съблазнителна.
Единият се приближи към нея. Тя се дръпна назад, гърбът й опря в дивана, притисна се о него, искаше да изчезне, да се стопи и да попие в тапицерията му, като капките вода, стичащи се от тялото й. Нямаше на къде да отстъпва повече. Опита се да вика, да се бори, извиваше се и се мяташе отчаяно, но здравите ръце на мъжа я притиснаха за раменете. Той я изгледа отблизо. Очите му бяха студени и безчувствени.
- Кротко! – късо заповяда той, пресегна се, придърпа разтворения халат и прикри гърдите й.
- Къде е мъжът ти? – застрашително запита високият.
- Казвай, че ти ще го отнесеш! – закани се тантурестият.
„ На работа е, извънредна смяна” – крещеше им тя, но не издаваше звук през залепената си уста.
- Ще си дойде той!
- Ще го почакаме

Тя се укроти, притихна.

Мъжете се разходиха из апартамента. Единият донесе бутилка уиски, другият парче шунка. Седнаха срещу нея безмълвни. Маските си бяха навили нагоре, до под носа, за да могат да пият. Наляха си. Вършеха всичко спокойно и методично, като че цял живот само това са правили.

Не говореха.
Само дикторът от телевизора обясняваше предимствата на автоматична четка за зъби от титаниева сплав.

Жената седеше бездиханна на дивана и не откъсваше поглед от похитителите:

„Господи!... Ами сега!? Какво ли ще ми направят?... Ще ме изнасилят… Ох, майчице… Ох, Гоше, миличък…На работа те изпратих… Сама съм си виновна!... Да те бях послушала да идем на язовира за риба. Сега щяхме да се излежаваме пред палатката, да пием червено вино и да гледаме звездите. От колко годни го искаш това… Ама аз инат – не та не!... На ти сега… Олеле, майко!... Дали ще ме изнасилят…И двамата ли?... Боже, каква глупачка съм!... За риба не го пуснах, ама защо го накарах да иде на работа!?… Можеше да се мотка сега из двора. Дървата да нацепи, прането да събере – трети ден виси на простира… Оле, дано е само единия… Ей тоя, по-високия, ми се струва по така… Аха!... Той май ще е пръв… Как само ме заглежда… Другият, ниският - не… Тантурест един такъв, блях! Е, вярно, че ми закри гърдите, ама… Сигурно не ги е харесал?... Дали не ги е харесал? Простак! Разбира той от гърди! Пфу! Сигур само вечер по ХХЛ вижда… Ах, Гошо, да можеше да се върнеш сега… Боже, кажи какво да направя!?… Можех да ида с Гошо на работа, можех, ама 300 километра до Петрич не ми се дундуркаше в камиона…На ти сега… Господи, моля те, дано е поне само единия… Ей тоя, високия…Другия не ми харесва… Оле, майко. Трътлестият стана! Олеле!...Ох, слава Богу, отиде до тоалетната… Дали ако се споразумея с другия…Дали?...Ама как, не мога да говоря… Мънкам, правя му знаци, мърдам очи нагоре – надолу…Идиот, погледни ме бе!... Ехо! Ало!... Нищо не става… Ще се побъркам… Къде ли ще го направят? Тук на дивана, или в спалнята? Дано е тук, че ще умра от срам - от една седмица не съм сменяла чаршафите… Или на масата в кухнята?… В един филм гледах… Оле, ама аз полудях ли, какво ми става… Оня се връща с друга бутилка. Отиде запаса за пет години напред!. Ако ми дойде някой на гости, трябва да купувам! Мръсници! Като хиени са, душат из цялата къща!…Ох! Искам до тоалетна… Еййй, погледнете ме! Насам, алооо…. Тъпанари! Ще се напишкам!… Един път да вляза в тоалетната, ще се заключа вътре и ще викам… Ще викааам!... Май не е добра идея… Ако викам, я чуе някой, я не. А и да чуе, едва ли на някой му дреме дотолкова, че да го вземе на сериозно… Светът е полудял, гърмят се, мачкат се с коли, горят се… Някой бил викал? Голяма работа… И какво? Ще разбият вратата и пак ще ме изнасилят. Не, не! По-добре да не правя това… Само как пият, като невидели… Отиде хубавото уиски… Добре, че Гошо не пие…Я, тоя домъкна и буркан с кисели краставички… Простака, виж го ти него…Единия си гледа часовника…Майчице, стана!... Какво прави той? Изви телевизора към тях…Превърта каналите…Мач ли ще гледат?... Посред нощ мачове ли дават!? И Гошо гледа мачове, но само като ме няма… Не бих си изпуснала сериалите заради някакви тъпи футболисти…. Макар че и сред тях има симпатяги…Тоя Бербатов например… Сега остава да чакам да се напият и да заспят…Дали ще заспят?… Изпиха две бутилки, сега минаха на бира… Господи, каква случка… Утре като разправям на Гери и Мима, няма да ми повярват…Какво да им кажа? Дали да ги метна, че са ме изнасили и двамата?... То на тях подобно нещо няма как да им се случи – тия повлекани! Едната с увиснал задник, като на селска даскалица, другата пъпчива комплексарка с крокодилски зъби… Тия защо всъщност са тук? С маски, посред нощ, аз увързана като пашкул, полугола, а не ме й поглеждат!?...Гошо търсели!?... Колко е часа? Наближава шест… Скоро ще съмне, в седем се прибира Гошо… Ох, милият ми, веднъж да си дойде. Без него вече сама не оставам! На мач, на кръчма, в камиона – навсякъде, но никога повече сама! Не! Това ми беше… Единия май задряма… Другият още дъвче… Всичко изядоха тия… Какво ще закуси Гошето? Ох, той веднъж да си дойде! Ах, само да си дойде и да ви завари, какъвто е луд!...Ще ви натроши с оная голяма щанга, дето седи в коридора, до вратата… Шест и половина е…Единият сръчква другия…Какво ще правят?... Стават, оглеждат се… Гледат към мен… О, не! Точно сега ли се сетихте? Като ще се връща мъжа ми!?...Идват!...Майчице…Сложили са си маските….Ужас! Какво правите, пуснете ме…Вдигнаха ме и ме носят….В спалнята!... Ужас, чаршафите поне да бях сменила… Оставят ме на леглото… Завиват ме… Какво става?.... Изгасят лампата… Единият ми пожела „Лека нощ”… Много мило… Затвориха вратата… Чувам ги в кухнята…. Сега всичко утихна… Излязоха или са още тук?.... Отвън избуча кола…Дали не си идва Гошо? Гошееее!.... Гошееее, ела милооооо….”

Градът се събуждаше. Старичко Рено спря на една пряка преди къщата. Двамата мъже се приближиха към колата. От нея излезе Гошо, недоспал, кален и изморен, но ухилен до уши:

- Е, как мина? Разправяйте.
- А, нормално. Жена ти е много кротка бе – посрещна ни, нагости ни.
- Айде бе! – не повярва Гошо
- Питай Ванката ако не вярваш. Не знам какво толкова се оплакваш от нея?
- Я да видим какво хвана? – надникна тантурестия в сакчето.
- Нищо, братле, цяла нощ висях, не клъвна! Че на бял червей, че на варена царевичка… Не ще! Ама пък поне си начесах крастата.
- И те изпонаядоха комарите – засмя се високият.
- Е, сега да видим как ще ме дъвче моята, като се прибера – позасмя се Гошо.
- Ааа, няма, няма! Тя толкова ще ти се зарадва…. Отивай, отивай, че те чака.
- Дето се вика „На креват те чака!” – ухили се Ванката.

Мъжете седнаха в Реното.

- Абе, Ванка. Ти имаш ли киселини?

Р. Романов
10.2010