автор: Snejen_bor

Мокро е, едва пристъпя
с тежки стъпки есента,
със оформена фризура,
с пъстри къдри от листа,

с грозде лепнещо от сладост,
с дюли жълти, кехлибар,
мушмули и круши сочни:
Ех, богатство, чуден дар!

Ето, виж, ей там нататък,
бяха багри, красота,
но сега е вече шума
зле попари я слана.

И е тихо,няма песни
и с превзета суета,
щъркелът отлитна бързо,
там, към топлите места.

Врабчо зъзне до комина,
врана граче:Тишина!
Гълъб гукайки настръхва:
Бре, че студ и самота!

А във клони оголели
ватър свирка си с уста
и подрежда ведри ноти:
Ще дочакам пролетта!