Прожектори. Следачи. Слънчогледи.
Разлистват светлината тънки пръсти.
Обидно светят лесните победи.
След блудство няма нужда да се кръстиш.
Красиво е! Последен влиза мракът.
И по сюжет си е финална сцена.
От смях до плач е само един лакът,
което пообърква мизансцена.
Светът – пренаселен от режисьори.
Цветя за погребения, за премиери...
Не Космосът е крив. Но пък актьорите
са си узаконени лицемери.
Ако надникнеш, всъщност, зад завесата...
Дали обаче трябва да го правиш...
Илюзиите са объркани адреси
и ключ, но за разбити брави.