Приютила цялата болка на света,
от дървото стича се капчица мъзга.
През деня пресякъл младата гора,
някой осквернил е нежната кора.
Просто да подмина някак си не мога-
плаче със сълзите праведни на Бога
малката брезичка. В нейните сълзи
в шепичка са свити детските души.
В пясъците боси на Сахара скитат,
гледат ме с очите гладни на Хаити.
Силно зажъдняла за човешка нежност
в тази малка капка цяла се оглеждам.
Искам да я хвана нежно като цвете
и да я засея някъде в полето.
Искам да порасне като океана
и със него нивата жадна да нахраня.
Да достигне житото чак до небесата,
за да бъдат сити на света децата.