автор: dona

не е патина
не е
на годините е пръстов отпечатък
и най-много ме боли
от неизразходваните равновесия
от неосъществените очаквания
от първата вълна тласнала ме към живота

(но нали все пак
светът е оцелял защото се е смял)

затова усмихвам се
докато премахвам ръждата
следвайки отвесите на дъждовете
и ставам все по-чиста като ласка
като девствен пясък

а на стъпка по-нататък
бавно пада охрата на есента