автор: dimension

с тази ръка
с която се кръстя пред Бог
с която светове сбъдвам
с която повивах и милвах деца
милвах любими
рисувах слънца
и израждах хиляди думи

с тази ръка
с която хляб меся
вино наливам
поднасям бонбони и ягоди
отглеждам цветя

която ръка те е хранила
и си се гушкал във нея
и е попивала дните си
в твоето пухено бяло

с тази ръка
скърших
един живот от живота си
евтаназирах най-чистата обич

живея
(сега живея ли всъщност)
само по ъглите
с твоя предсмъртен поглед

след теб
дните са камъни
а нощите не се затварят
и със камара хапчета

след теб
се давя в най-тежкия грях
какво че съм те спасила
и ще ми простиш
от Отвъдното

тази ръка
изсъхна
остана сърцето
което
след тебе
бълва ли
бълва
огън и мъртвост