автор: aldan

Пази Боже тъкмо беше довършил един от научните си трудове "Особености на пост-травматичния стрес при плодните мушици" и се готвеше за пир в кръчмата, когато на врата му позвъни вещицата Фея -- единствената истинска вещица в диаметър от стотина километра.
Фея търсеше нашият уважаван професор, само когато имаше нужда от пари или искаше да покаже последното си изтезано заклинание. Последното беше успяло да превръща сапунът в кюфтета, ако трябва да сме искрени.

-- О, здравей. -- с лека досада отвърна Пази Боже, почесвайки брадата си. -- Да имах време, да те по...
-- Да, да. Здравей. –- прекъсна го Фея по средата на изречението, пусна от рамото си старата чанта и се самопокани. -- Да вляза да пием едно кафе. Искам да ти кажа нещо важно.
-- Свършил съм кафето. -- изпуфтя Пази Боже и погледна часовника си. -- Влез, де. Имам джин. Има и стар компот от праскови.

Фея го избута от прага, насочи се към кухнята, хвърли чантата на стола, открехна прозореца и се настани на зеленото диванче. Изчака Пази Боже да влезе също в кухнята, примоли го за запалка, а със запалката и за цигара. После с игриви, жадни очи посочи рафта с чашите.

Пази Боже сложи по една малка и по една водна чаша. Не че нямаше други, но не смяташе, че си заслужава точно за Фея да вади хубавите чаши. Обърна се, бръкна в хладилника и извади джина и компота. Тъй като го беше държал на последната решетка, точно под камерата, буркана с компот веднага се изпоти. Професора запали цигара, нарочно не сипа нищо в чашите и седна.

-- Кажи сега, какво има? -- изкуствено ведро попита.
-- Абе, нали съм ти казвала за оня, дето исках да го правя човек? -- опита Фея, докато сваляше зеленото си палто от изкуствена змийска кожа. -- Оня, дето реши, че не е зле да ме напусне, когато имах нужда от него.
-- Да, сещам се. Искаше да ми става ученик, обаче го отрязах, защото вече поостарях и не мога да отделя нужното внимание.
-- Да, същия. Значи... -- проточи последната буква, за да разчовърка старческото любопитство Фея. -- ...решил бил да става подреждач на емоционалния и творчески хаос. Дори иска да кандидатства, видиш ли го? С него, оная, дето цаних за снаха.
-- Чия снаха, бе? -- вече истински се учуди Пази Боже и показа готовност да се включи по-активно на психо-вълната на Фея.
-- Е, как, бе? На Недоглед. -- дръпна се за момент старата вещица. -- Онази, бе. Тихина Ивановна. Тя искала да става режисьорка на съдбите, а Страхлислав да ѝ бъде помощник. Покрай това, ако можел и да усвои някои похвати на великите ни кумири, на които ни учеха да се кланяме. Искали да бъдат допуснати в храма, бе.
-- А! -- цял подскочи Пази Боже. -- Това е лудост. В храма дори ти навремето нямаше да влезеш, ако нямаше кой да ти бутне рамо.
-- Не говорим за мен. -- с болка от истината отвърна Фея. -- Говорим за тях. Та...искали били да минат трите изпитания. Дори, както ми каза информатора, щели да положат всички усилия.
-- И какво?
-- Е, как какво? Трябва да се обадя на Рене да ги спре, обаче исках първо да го говоря с теб, понеже няма на кого да го кажа.
-- Виж, Фея. Аз мога само да ти дам съвет дали да направиш нещо. Не мога да го реша. Все пак, защо искаш да ги отрежеш. А и как мислиш, че ще стане.
-- Да ти кажа честно, след като последния път Тихина ме навря в помийната дупка, доста нощи не спах. След като научих за техните намерения, спретнах набързо едно гадно заклинание, с което май ще им пресека мераците за каквото и да е.
-- Чук за теб! -- разтрепери се Пази Боже. -- Не е честно.
-- Е, да, ама не е честно и оня Страхльо да ме оставя на сухо и да избяга ненадейно през решетките ми, нали? Та, сега се чудя. Ако се обадя на заекващия Рене, дали той може да се врътне тук-там. Има познати, които могат да попречат на Тихина, а за Страхлислав ще бъде детска игра.
-- И как мислиш, че ще ги заболи повече?
-- Ами, виж сега...Тихина наистина може много неща. Аз за това я исках за снаха, ама тя се дръпна само при мисълта, че може да не е със Страхльо. А пък той е като теб - има някакво огромно самочувствие, което с времето беше покрил поне на две трети. Дори веднъж с Лебед не успяхме да изложим тезата си, без да ни закопае.
-- И какво? -- дръпна се професора, леко шамаросан от сравнението между него и Страхлислав Табаков. -- Викаш първо да порежеш нея, за да го боли, а после да го пуснеш до второто изпитание, след което и него да порежеш, че да го позаболи повече.
-- Да.
-- Трудно ще го заболи. Той има опит и тренинг от годините. Нали знаеш, че се опита да влезе в един друг храм, обаче там по обективни причини го отрязаха други хора. А тази Тихина...виждал съм я. Не е глупаво момичето. Схватливо е, много бързо успява да излови всичко, което ѝ се подава. Така да се каже, ако ми позволиш нахалното твърдение, обаче тя е много повече, отколкото успяваш да направиш с твоите деца. Та по тоя повод...де да знам. Май ще ги заболи. Ама не съм сигурен дали ще успееш да ги пречупиш. -- Пази Боже забави темпото, пое глътка дим, а после с острота попита -- Ти искаш да ги пречупиш, нали?
-- Искам! -- отговори Фея, сякаш си вярваше, че ако Тихина и Страхлислав бяха прости плебей, то тя сигурно би била патриций. -- Искам! Не само искам! Трябва да го направя!
-- Губиш си времето. Сега няма да успееш да го направиш, а после ще са прекалено силни. Пу, да ти имам бабешкия изкуфял акъл.
-- Да, ама заклинанието ми е повече от силно.
-- Хайде, драга. С твоето заклинание, яхай метлата и далеч от очите ми.
-- Ей...

Фея не успя да довърши, понеже Пази Боже я беше хванал за ръката и я дърпаше към вратата. На раздяла, той я посъветва:

-- А за вечна младост и живот, изпи една чаша сода каустик. За успех в начинанието, в една чаша изсипи сто грама бром и ситно нарязан чесън.