автор: krasavitsa

В третата статия във в. “Култура”, озаглавена “Безпрецедентни колизии за книгите” - http://www.kultura.bg/bg/article/view/17405 и предоставена на вниманието ни около два месеца по-късно, читателят очаква по-изяснени и по-категорични позиции, но отново се сблъсква с хвърлени напосоки откъслечни мисли, които не водят до никъде. Ясно е само едно – че авторката продължава да защитава нарушаването на закона от страна на сайта chitanka.info. (Интересно защо и тук за сетен път от вниманието й убягва безпроблемното съществуване на другите подобни сайтове. Всъщност, ние знаем защо – те просто спазват закона.)
Ще коментирам само някои избрани моменти от статията.
1. Още в началото, когато споменава “проблеми в цялата система на книгата”, си задаваме въпроса какво е това “система на книгата”, но не сме удостоени с обяснение. Тъй като статията е все пак публицистична, се насочваме към научната студия “Тревожни разпади в системата на книгата” - http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/trevozhni.htm, където се наблюдават някакви опити за някаква систематизация. Явленията, които се изброяват там, не смятаме за “разпади”, още по-малко – за “тревожни”, но не това беше целта. И там не намираме дефиниция на “системата на книгата”. Срещаме израза “веригата книгопроизводител - книготърговец – купувач”. Интересно къде в тази верига са авторите и преводачите, заради които се вдигна целият този шум? Дали те имат нещо общо със “системата на книгата”, или като някакви си “производители” са приравнени на печатарите в процеса на книгопроизводството и затова никъде не се споменават?
2. “Частни предприемачи употребяват силите на реда в разправа с клиентите си” – нима chitanka.info е клиент? А издателствата и авторите са предприемачи? Очевидно на авторката не са известни нито дефиницията за “клиент”, нито за “предприемач”, а още по-малко – за “издателство”. Да потърси в интернет, ще научи.
3. По-нататък спазването на закона се нарича “възмездие”, което било “самоубийствен модел на бизнес поведение” – по-долу ще цитирам четирите модела на правилното (пак според нея) бизнес поведение.
3. Нечия представа за книгата била “цинична” и “само като „вещ” и „стока” – но не разбираме откъде има такива впечатления и за кого.
4. Изведнъж се оказва, че сме нямали дефиниция и закон за библиотеките. Имаме си, странно е библиотекар-библиограф и доцент по книгоиздаване да не го знае.
5. “Безплатно за всички (Free for All) е надписът над вратата на Бостънската публична библиотека.”
Тази информация е неточна и подвеждаща. Бостънската публична библиотека представлява верига от множество различни библиотеки и съответно – сгради. Някъде може и да го има този надпис, но тълкуванието му е изключително некоректно. Библиотеката е струвала доста скъпо на многобройните си дарители - от средата на 19 век, та до днес. Или тях ги изключваме от “всички”? “Всички” са тези, които са прегърнали “културата” да получават безплатно, а онези, които са платили заради другите, си нямат никаква култура...
6. “Безплатно за хората (Free to the People) е надписът над входа и на библиотеката Carnegy в Питсбърг. А Карнеги беше най-големият капиталист за времето си.”
Пак грешка, надписът е “Free to the public”, има малка разлика. И пак некоректно тълкуване. Богатите филантропи (както е останал Карнеги в паметта на хората, а не с това, че бил капиталист) могат при добро желание да плащат за нещо и да го предоставят безплатно за обществено ползване. Но това съвсем не означава, че нещото е безплатно априори, както се опитват да ни внушат. Само за периода от 1899 до 1923 година Карнеги е подпомогнал с близо 46 милиона долара множество библиотеки в САЩ, с негови средства са строени или поддържани 126 библиотеки в Канада, 14 - в Африка, 6 – на Карибските острови, 4 - в Австралия, 18 – в Нова Зеландия. Библиотеки, носещи името му или споменаващи го като един от големите дарители има и в Европа - в Белгия, Франция, Ирландия, Сърбия и Великобритания.
Та кое е безплатно и за кого?
7. По-нататък изведнъж се казва: “разумът не би допуснал „интелектуалните пирати” да се приравнят с крадци.”
Колективният разум на Европейския съюз го допуска, представете си. Доказателството е отпреди няколко дни:
http://technews.bg/article-18906.html :
“Европейският парламент прие изключително важен доклад за нуждата от координирани правила и действия за опазване на интелектуалната собственост в рамките на ЕС.”
Оригиналното съобщение (на английски език) на пресслужбата на ЕС е тук: http://www.europarl.europa.eu/en/pressroom/content/20100920IPR82936/
Но каква ли е голямата разлика между “пират” и “крадец” за доц. Цветкова? Моят разум недоумява.
8. Изключително силно ме впечатли доцентската класификация на новите, изключително атрактивни модели на “книготърговия”. Ето какво било правилното бизнес поведение! Цитирам:
“1. Разсрочено и отсрочено плащане - с възможност за частично възстановяване на парите на добросъвестни читатели за некачествен продукт.
2. Доброволно или отблагодарително заплащане – цената за сваляне от сайта се определя от купувача. Ако той реши да купи книгата и даде за това повече от 0,00 лв., ще трябва да използва кредитната си карта и да осъществи свалянето на файла. Предлагането на книги за даунлоуд от типа “pay what you will” (плати колкото и ако искаш) имитира модела на уличните музиканти. Подобна норма се формира стихийно, но пък лесно се свиква с нея.
3. Комплиментна система – цифрова версия на печатната или мултимедийни приложения към е-книгата се подаряват лично от автора като „complimentary copy” (гратисен екземпляр).
4. Безплатна покупка (купуваш за 0,00 лв.)”
Безапелационно, без да се допитвам до никого, без да събирам подписи с петиции и без да правя маркетингови проучвания, обявявам т.н. “модел за книготърговия” номер 4 за фаворит на публиката и го препоръчвам на всички издателства и книготърговци!
А като си припомня и съвсем сериозното изявление на доц. Цветкова в едно интервю, че “четенето, също като секса, е самотен акт”, започвам да се питам дали госпожата обучава студентите си, или ги забавлява? Започвам да се страхувам, че сме свидетели на “тревожни разпади” в публичното говорене...

Не виждам смисъл да продължа да опонирам на безбройните неточности, пропуски, недомислия и липса на елементарна логика и в този текст на доц. Цветкова, но няма как да подмина този абзац:

“Един дебат за изключенията от авторскоправните ограничения в полза на физическите и електронните библиотеки не би пострадал и от намесата на духовно лице. Самият Папа Бенедикт XVI преди една година осъди войните за авторски права и неистовия стремеж всеки и всичко да се кичи със значка „copyright”. В своята трета енциклика Caritas in veritate (Милосърдие в истината), публикувана през юли 2009 г. и наречена антикризисна, Папата нарече борбата за авторски права в сферата на знанието явление, противоречащо на понятията взаимопомощ и християнска любов към ближния и инструмент за блокиране на растежа на слабите икономики.”

Прочетете папската енциклика.
Няма да се заяждам с поредната неточност - не е публикувана през юли, а през юни 2009 г., но:
- Никъде в нея не се споменава за съществуване на “неистов стремеж всеки и всичко да се кичи със значка „copyright”.
- Нито някъде се говори за “борба за авторски права”.
- Нещо повече – подобна тема изобщо не се третира в енцикликата, а думите “автор” и „copyright” не присъстват никъде.
Такива войни или борби и ние не знаем да има - освен може би във въображението на доц. Цветкова.
Този факт не е безобиден – публично да припишеш свои думи и мисли на Негово Светейшество Папа Бенедикт ХVI - главата на римокатолическата църква!!! Дали изобщо госпожа доцентката съзнава какво си е позволила? Вече започвам да се съмнявам.
Това не е неточност или небрежност, лекомислие или безотговорност, не е и просто лъжа - това е фалшификация и злоупотреба със световен авторитет – скандал, извинението за който може да бъде прието само ако е от медицинско естество, извинете ме.
Оттук нататък всяко твърдение на доц. д-р Милена Цветкова, всеки цитат или позоваване на източник трябва да бъде гледан с огромна доза съмнение и съответно – проверяван.
Дали не се срещаме с безотговорността като философия... или може би някой ще я нарече пламенно “новата философия на 21 век”?

В три статии на доцент в СУ, преподавател по световно книгоиздаване, предизвикани от един и същи повод и посветени на една и съща тема, не срещнахме логично и смислено изложение на “системата” (“веригата” или “цикъла”) на “книгата”, на отделните елементи, на връзките между тях, нито трезв анализ на конкретния проблем и някаква посока за решаването му. Затова пък се озадачихме от множество непредизвикани разсъждения, неточни и неверни позовавания, несвързани и често противоречащи си твърдения (тук “озадачихме” е евфемизъм, разбира се). А накрая установихме и фалшификация.

Емоционалните визии за бъдещето на книгата (и най-вече ползването й) може и да са в правилна посока – това ще покаже времето, но докато реалността не ги приеме и не започне постепенно да ги осъществява, са неприложими.
Пренебрегването на реалностите и призивите за нарушаване на основни човешки права, каквото е правото на собственост, напомнят много за неосъществимия комунистически идеал – когато преди десетилетия в името на светло и безпроблемно за всички бъдеще едрата частна собственост е била иззета насилствено за “благото на народа”, а образованите и кадърните – накарани да работят почти безплатно за останалите, та по този начин да се изравнят. Знаем докъде води това. И тогава едни много вярващи в “светлото бъдеще” са тероризирали обществото със своите представи за свобода и равенство и са убивали дори невинни хора, а после са се издигнали един друг в ранг на герои и мъченици – в каквито сега някои продължават да се опитват да превърнат собствениците на chitanka.info.
Нищо “безпрецедентно” не може да има в това - при нарушение на закон съответните държавни органи да вземат мерки. Безпрецедентна е фалшификацията в тази статия по отношение на папската енциклика.

***

Обществени дебати във всяка демократична държава, каквато е България, има и ще има винаги. Защото винаги законите следват живота, а не обратното. Колкото и да се стараят законотворците, развитието на технологиите – какъвто е поводът за този обществен дебат (а не война!) - не може да бъде предвидено. България е демократична страна именно защото съществува демократичен законов път за промяна на остарелите закони и е неуместно да се говори за революции, нито да се правят опити да се използва техническият прогрес за оневиняване на противозаконни действия.
Общественият ред, определян и охраняван със закони, се гради на разума, а не на чувствата. Обществените пространства не трябва да служат за необуздано и неконтролирано изливане на чувства, а за излагане на предварително обмислени и обосновани позиции – а когато авторът се подписва с научните си титли и звания, това е задължително.
Не мога да пропусна и следното “гениално” твърдение, с което завършва статията “Кой намрази Робин Худ”, и на чиято категоричност биха завидели поколения философи:
“Но хаоса винаги сам се организира в ред.” (правописът е на доц. Цветкова).
Това е твърдение на човек, който с тези си статии засега може да създаде и подкрепи единствено хаос. Да се надяваме на бъдещи развития.