автор: desert_inrose

Да чуеш нечии стъпки да отекват
в тишината
и нечий глас любим до теб да шепне;
нечии очи да срещнеш в мрака
и нечие сърце у теб да свети;
да знаеш, че ревниво си обичан
и че си нужен някому
като водата,
да знаеш, че живота си живот наричаш
и че сред човеците човек си, щом гориш,
щом някъде във споделеност те очакват...