автор: sradev

Здравей, М.
Изпращам ти поздрави от Никъдето. Попаднах тук нарочно случайно, за да не се объркам, ако поискам да се върна.

Това място е много гъсто населено. Пълно е с едни зелеви глави и магарешки опашки. На някои може да им се види скучно, но аз много се забавлявам. Може би, защото си мисля, че вярвам, че ще излезна оттук.
Зелевите глави са много сочни с думи и на 360 градуса усмихнати. Когато са сами, те веднага избягват в 4-тото измерение да си подреждат сандъка. На сандъка му викат "судоки". Но предимно са заети с ровене в една буклуджийска кофа, на която й викат "Хазна". Кофата отдавна е празна, но все някоя зелка оттам можеш да измъкнеш.
Магарешките опашки, от своя страна, се събират на по-големи купчинки, за да гонят виненките, които се въртят около зелевите глави. Виненките неизвестно как се появяват и как изчезват, но докато се въртят около главите винаги са по две. Главите, като ги видят и веднага се прокисват. Прокиснат ли се главите и опашките хукват да гонят пресни глави, поради което непрекъснато се заплитат. Но виненките не се закачат с опашките, а само със зелките.
Зелките по пътя от кофата за буклук до своя сандък непрекъснато разказват приказки. И приказката за Железния вълк в кошарата, и приказката за Синият хайвер по брадата, и приказката за Голямото бум дето щяло да си легне, и още много други. Ето ти като подарък приказката за Златната планина.

Има някъде на Острова една гооляма дупка, където има всякакво злато и по 300 килограма, и по 30 килограма и дори по един грам. Капнеш в дупката капка кръв и чакаш какво ще излезне. Обикновено излиза кюлче злато. Захапеш ли го да го провериш и то се превръща в бонбон с вкус на изтъркан ток. Внимавай, може да съдържа следи от орехови черупки и коприва. Но все пак някои зелеви глави са били умни и не са захапали кюлчето. За това от техните кюлчета излизат зелени червейчета от които главите си правят шапки. И тия, със шапките, зачезват Нанякъде и за това ги няма тук.