автор: pin4e

( да съ чите меку!
бабишкъ пуйезия!) :)))


Зарантъ - кукуригнат питлите.
Дърти кълки виднага надигам.
Нямам времи да мия очити,
щоту двора си първум премитам.

Баш след туй завъртя буламачи,
и на свИнити гладни ги сипвам.
Свясна ставъм, изгълтвам илачити,
чи кокошкити куткат присипнали.

Сухи супи за меня варя си,
щоту туй йе иднъ димокрация!
Бърже, лесну. Чорбъ ут водътъ!
Лапаш, сякъш ни си виждъл манжа.

То на суху ни моъ приглътна,
щот чейнетатъ нощям оставям,
ф иднъ чашкъ ептен дан присъфнат.
Няма суша, бе! Млогу забраям.

Ас ли?! Тъй от гудини жувея.
Хич ни мога, биля, са оплака.
Цял ден одя. Айдушката пея,
вечер свещи за дядоту палвам...

Наниз нижа. Пиперите, начи.
А слет туй - на фасулити боба.
Някой път кът ми писни, обаче
даже чесън нанизвам. Щот мога!

Тя, съседката стрина Ирина,
млогу глуха е. Нищу не чува!
Фсе вари лютеници у фурна,
а на бос крак калеври убува.

Пък една майтапчийка е. Мани!
Хем самотна. Умрялу дитету й.
Уш жина, ма йе мъжка и силна!
Фсе са смей, и си клати шкимбету.

Двете вечер турмозим щурцити,
щот са праим на късни свитулки.
Някуй път си пуплаквами скриту,
понадигами някуй бутилка...

День след день си отюва жувотя.
Да въри бе! Аман. Да минава.
Toй биз туй йе идин багабонтин !
Пък след нас, коту ще да устава!