Пресичам сред рев на мощни мотори,
клаксони всякакви, и шум от коли.
И в средата на всичко виждам старица,
с избелялата си чанта бавно да пресича.
С бастунчето очукано помага си жената,
с много болки, и без пари е пак горката.
Мисли си че гледа, но не виждат очите,
слабо вече чува, отдавна глухи са ушите.
Движи се във този ужас от коли жената,
и се чуди - другата пенсия как ще дочака.
Купила лекарствата, платила е и сметките,
ще раздели останалите си пари на дните.
От болките и немотията душата се е свила,
за края си, и за ковчега паричките е нагласила.
В побелялата глава - това са вече мислите,
и на Господ вече моли се - да и свършат дните.