автор: pc_indi

Далече от дървото и кривата му сянка,
на масата в краката търкулнато лежа.
По лъснатия под мълчат кафяви шарки,
приличащи на тези по моята кора
Невидима така, спокойно размишлявам
над сложните детайли на простия ми свят.
В прозореца денят полека се смалява
зад тюлени пердета. И спомени кръжат:
Придържана едва в артритно свити клони,
надничах през листата към слънчеви лъчи.
Зелена още, рано бърз вятър ме отрони
по стръмното, край пътя, в притихнали треви.
И често виждах как минават покрай мене
различни зверове и свивах се от страх.
Смилено бе небето, добро... И пощадена,
сред дивата природа узрях и пожълтях.
Напукана от труд, една ръка ме вдигна
и в коша с плодове донесе ме до тук.
На масата отново за мене място има -
заслушвам се навън в дъждовния капчук...
От дъното на купа, сред ябълки червени,
с невзрачните кори прикривам вкусна плът.
Светът ми прост изглежда привидно подреден е -
детайлите му сложни грижливо ме мълчат.