Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 411
ХуЛитери: 2
Всичко: 413

Онлайн сега:
:: Elling
:: dmadzharova

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСреща
раздел: Други ...
автор: esennolisto

Озовах се в лятото на един скитник, пресичащ бос и с тояга в ръка летните треви.
Усмихна ми се топло, като дете и ме попита къде отивам, а аз отговорих, че търся вода. Усмихна се отново и поклати глава. Каза ми, че тази пътека е стръмна и трябва да внимавам, за да не се втурна към нещо друго, което не е вода. Да слушам и стъпвам внимателно...Покани ме да повървим заедно.
Докато вървяхме денят се изнизваше...И така много дни. Аз питах, а той ми разказваше за тоягата си, за пътя и за това, че и той търси водата.
Показа ми слънцето на това късно лято, горящо в нозете му и туптящо в сърцето му.... и търсехме прохлада, и вода.
Вървях до него и слушах, докато ритъма се сля в едно. Видях и почувствах светлина, която щеше да засияе завинаги.
Питах и разпитвах, а той меко ми разказваше за търпението, което трябваше да имам, за да намерим водата.

Солта от мен и скитника, в една неочаквана вечер се изрони в целия свят, за да му напомни, колко много се нуждае от нас. Ние срещнахме душите си, а той беше наш дом.
Толкова истинско.


Публикувано от alfa_c на 26.09.2010 @ 19:38:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   esennolisto

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.04.2024 год. / 01:24:45 часа

добави твой текст
"Среща" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Среща
от florans (florans_x@mail.bg) на 12.11.2010 @ 15:42:47
(Профил | Изпрати бележка)
Хубава притча си ни разказала!
Успех в търсенето на истинските неща!

Флоранс


Re: Среща
от esennolisto на 13.11.2010 @ 18:00:28
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за пожеланието!
Все пак истинските неща са смисълът. А когато човек открива, усеща онова, което не може да бъде описано.

]


Re: Среща
от mariq-desislava на 26.09.2010 @ 20:07:28
(Профил | Изпрати бележка)
Аз си го прочетох като стихотворение, тъй като има особен ритъм.


Re: Среща
от esennolisto на 27.09.2010 @ 10:08:12
(Профил | Изпрати бележка)
Да, особен ритъм има :) Радвам се, че прочете. Хубав ден.

]