автор: dimension

Кога Месечинка са свяном притули
низ ягнета бели, низ тьомни колбета,
спинкай ми, Слънчо! Яз ке те отчувам.
Т`ках ти постеля – писани черги.

Кога самодиви пойдат по село,
ке ги кандисам – шум да не `дигат.
Спинкай ми, Слънчо! Юрган ти везох
со морна рОса, песни и китки.

Кога звездьонки `оро зафанат,
ке ги придумам боси да играт.
Спинкай ми, Слънчо! Яз, за зарана,
търча да нося прясна водица.

Кога се утро пръсне в поляни
и сомнали птици гнезда опеят,
Слънчо, та чекам, со нова премяна.
От всите мОми, сал мен да грееш.