автор: trans

Моят свят е някъде дълбоко.
Скрит е той под тонове вода.
Слънцето далече е, високо,
моят свят се крие във тъма.
Често аз сънувам нещо тъжно
хора с нежни, истински сърца
с души човешки,светли, пълни
със любов, надежда, топлина...
Но след миг, печално аз простенвам
и се събуждам с болка и тъга,
защото под водата съм родена
и под водата искам да умра.
А твоят свят е някъде високо,
над него има тонове вода.
Във него дишаш толкова дълбоко
и там си имаш ярка светлина...
Не можем ние с тебе да се срещнем
опашка имам аз , а не нозе...
а твоята душа така човешка
във моя свят без въздух ще умре.
Ще се показвам често над водата,
ще зървам твоя лик едва-едва
и в моя свят ,русалка непозната,
ще бъдеш малка светеща искра...