Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 299
ХуЛитери: 3
Всичко: 302

Онлайн сега:
:: marvik
:: Mitko19
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМорнинг тии Сър…
раздел: Разкази
автор: milcho

Продължение на историята „Когато станах Кришна”

Питаш ме къде ми е значката, Румене?
Ха, ха, ха, ха!
Трябваше да уточниш, че става за онова индийско знаменце, които ми закачиха в Ню Дели двамата т.н.”студенти”, дето искаха да ми отмъкнат полу-законно 100 рупи.
Това знаменце-значка от разказа „Индия-гуд кънтри”! Нищо като пари, като погледнеш, около 7-8 долара беше по тогавашния курс, но ние и тях ги нямахме и като свърши конгреса и си тръгнахме обратно за София, ни уведомиха, че искат такса за влезем в Аерогарата на Делхи. Тогава – 85-та за първи път разбрах, че има и такива тАкси (гебюрен!) – само за да влезеш в аеропорта. Може да имаш билет, но за да влезеш да се чекираш трябва да платиш предварително входна такса около 8 долара. Егати и номера! Ние които имахме само около 30-40 долара за да преживеем 14 дена в Индия (Гуд Кънтри!) включително нашите законно закупени 27 долара със справка от БАН, че пътуваме до „западна” страна… бяхме опукали всичко за банани, кола в бутилка и дребни сувенирчата. Зер да биеш път до Индия, и да се върнеш с празни ръце не бива. Поне един дървен слон и някое герданче, някое бакърено блюдце с изографисан „Тадж Махал” и туй онуй…иначе лошо. Вие тия „фатки” за тия 27 долара само сте чували … зер минаха повече от четвърт век от тогава… Виж английския ви е супер:), а ние и него не знаехме тогава, ама хъс имахме и кусур и отгоре. Това за входната такса – за него по късно. А сега щом ще ходиш по тия места, Румене, слушайте - ама много ме изкефи с това че си прочел моята индийска сага, хахаха!

Та щяхме да ходим до град Рурки. Там ни покани проф. Батнагхар, виден индийски учен за да завържем контакти, а и сътрудничество. Беше написал писмо до шефа, по този повод. Шефа здраво го къташе това писмо покана, като залог, че сме много търсени учени и че ни чакат в Индия (Гуд Кънтри) като манна небесна …т.е. само нас чакаха.

Защо именно в Рурки, ами там се намира един престижен индийски университет. Абе то си е баш първия Университет в независима Индия, а и първия Томсънов в Британската Империя. Толкова за традицията. Та с нетърпение чакахме знак и обаждане от Рурки и ден по ден питахме на рецепцията дали някой ни е търсил от Рурки. И накрая стана. Шефа каза, на поредния вечерен разбор, че му се е обадил проф. Батнагхар и ни е пратил кола-такси да ни вземе до там и да ни върне. Да се видим и после да отпочнем широко научно сътрудничество. И ние чакаме това такси днес.

На вратата се чука, а е рано-рано сутринта, около 6 часа местно време. Разбира се шума от улицата, на хиляди действащи клаксони ме е събудил още от по-рано, но сладко притварям очи в утринна полудрямка и предчувствия за нови приключения през идния нов ден в Индия. Предстои ми пътуване до Рурки, където отиваме с двамата ми колеги, астрономи – Шефа и Планетолога.

- Морнинг тии Сър…Чува се жалния глас на малкия прислужник на етажа, с надежда някой да си поръча, чаша чай и да изкара някоя и друга рупичка. Тази покана са утринен чай, всяка сутрин вече леко ме дразни. Отначалото ми беше приятно да ме величаят със „Сър” рано сутрин почти, като възгласа на Аристотел: Ставай Александре – чакат те велики дела! И той Александър нали стигнал чак до Индия. Та и аз, но не пия чай. Всъщност съм обяснил на хопчето още първата сутрин, че пия чай само като съм болен, за загрявка. А тук в тия жеги: отнюд! Къде ти да харча и грешни рупии, пък и са ми казали да пия само коняк, уиски, а и кока-кола и вода в бутилка, която отварят пред мен. Много по-късно обикнах студения чай, но това е друга приказка. Независимо от моите ежедневни протести съпровождани на ум и с не до там цензурни наши народни „благословии”, всяка божа сутрин рано-рано се чува това „Морнинг тии Сър” – т.е. Сутрешния Ви чай е готов Господине-Сър. Не споря, не обяснявам вече и не отварям вратата. Просто се правя на дълбоко заспал и дефакто лежа със затворени очи, за да откъсна още някоя и друга минута от царството на Морфей…

Но вече не е това – буден съм. Хопчето си е свършило работата, с това жално настойчиво гласче. Нещо ми напомня на оня беден гръцки продавач на шам-фъстък под Акропола, който със същия жален глас повтаряше и молеше туристите: ” Писташио! „Вери найс писташио”! Фъстъци, много хубави фъстъци!.

Отварям очи. Ставам и отварям широко и прозореца. Отвън повява благодатна хладинкА. Сутрин е сравнително по-хладно - в стаята нахлува южния вятър. Не този на Негев или на Сан Педро де Атакама, а този на Индия с привкус на къри. Ако не съм ви казвал, да знаете, цяла Индия мирише на къри и на още нещо - и на ония димни свещи, които ги палят под път и над път, но най вече в подземията на Палинка базар. Нали си спомняте – оня пазар в центъра на Ню-Дели дето е под земята, а отгоре те чакат куп хора сиромаси, които имат за цел да ви продадат или да им дарим ей така за черните им дълбоки индийски очи по някоя скромна рупия. А ако не знаете какви са очите на хората от Индия, моля, сами да се уверите, но на място. Ама някой ще възрази - „ И тук, Милчо, има индуси и може да се взрем и в техните очи. Не, не става, ще ви кажа, истинските индийски черни, като гръцки маслини очи може да видите само там в този океан от човешки души наречен Индия. Само на място става или както се казва - „он сайт”.

За пълнота на картината пояснявам: спя на един странен дюшек почти направо на пода в представителния хотел „Ятри-Нивас” на Ню-Дели (според колегата Планетолога „Шатри на Нивата”). Такива се традициите тук.

След известно време, на вратата ми пак се потропва, но вече чувам гласа на Шефа, - Добро утро, стана ли, да не те будя? -Не казвам, буден съм отдавна? Слез, казва, тогава долу да видиш дали не е дошло таксито на Батнагхар, че трябва да тръгнем рано - пътя бил дълъг. Тогава се опитвахме по всякакъв начин да разберем колко пътя е от Делхи до Рурки и всеки тук ни казваше – около 6 часа….А на картата беше около 160 км, като София-Пловдив, а 6 часа… тук има някаква загадка си мислех и така се оказа. Шест часа си беше пътя.

Слизам пред хотела и се оглеждам за такси. Няма такова. Обикалям, отпред и хвърлям по един поглед наоколо без да се отдалечавам по понятни причини… Виждам как един сиромах „йога” си лежи на тревата, ей така и фотосинтезира - улицата е лудница, тротонетки-мото-рикши с включени клаксони, колела, колела, пълно-пълни автобуси с народ и хора, хора, хора …ама много хора ви казвам.

Чакат и някакви дежурни тротонетки ама те са по-далече от хотела, а такси нямааааа. Вярно има една древна черна кола, нещо като стар Опел от типа на следвоенните „Победи”, но е почти разглобена и един нещо човърка легнал под нея. Но няма надпис такси, и си казвам, не може да е тая кола такси или по-скоро се моля вътрешно да не е тя, а и на ум не ми минава, че тая нещастна колица-трошка ще е това чудо, което ще ни извози в този слънчев индийски ден толкова далече. И се заражда у нас едно тревожно безпокойство, че са ни забравили т.е. прецакали. Става вече 8 часа, а няма никой.
–Няма никакво такси, докладвам на Шефа. Той се чуди. След малко, обаче, Шефа развълнуван се връща и ме смъмря: –Къде си гледал, казва, долу таксито отдавна ни чака…Там с един колега, на Батнагхар, доцент Рехан Шривастава, той ще ни придружава и ни чака с кола – „Амбасадор”! – Ама шефе, мънкам аз в оправдание, ама това не е такси, няма надпис, а и нещо я ремонтираха… - Може де не е тая, отрязва той, събуди Планетолога. Другият колега, Планетолога, си седи спокойно в стаята и си дърпа от цигарата. Слизаме долу – няма друга кола, тая се оказа. Индуса, който лежеше под „Амбасадора” се оказа и шофьора. Колата вече е стегната и ни чака. Доц. Рехан, с една 64 каратова усмивка също се суети около колата и си говори приятелски с шофьора. Няма и помен от нервност и припряност. Що е време, се е пред нас! Ще попитате защо усмивката му е 64 карата, ами така е ще Ви кажа, само индусите може така да се усмихват – 64, а не 24 карата! Питам Рехан, учтиво, дали ще тръгваме и той потвърждава - Йесс, казва! И ние да намъкваме в колата: Ние тримата на задната седалка, е Рехан до шофьора от дясно. Там, за сведение, е ляво движение. Така е във всички източни индийски колонии, а и в Япония даже. Но това го разбрах по-късно. И се чувствах доста некомфортно, меко казано, от това ляво движение въпреки, че вече имах опит от една командировка в Лондон.
Трябва отсега да поясня, че от тримата, само аз мъцах на английски. Т.е. им бях пишман преводач. Моят английски, беше трениран при две командировки до Гърция-Италия и тази, за която споменах - до ЮКей! Но тук говореха с такъв акцент, че аз придобих смелост, като на специализирал в Оксфорд, а не в Ереван.

И „Амбасадора” пали двигателя и се влива в реката от превозни средства и пешаци на Ню-Дели. Ние се отпускаме блажено на седалките!
Към Рурки!
Напред към Рурки!

Милчо КИ

Т-Берг, 2010-09-25, 12:05 МЕZ, Събота.


Публикувано от alfa_c на 25.09.2010 @ 15:23:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   milcho

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 10


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.02.2024 год. / 01:47:30 часа

добави твой текст
"Морнинг тии Сър…" | Вход | 11 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Морнинг тии Сър…
от kasiana на 25.09.2010 @ 15:49:07
(Профил | Изпрати бележка)
"Отначалото ми беше приятно да ме величаят със „Сър” рано сутрин почти, като възгласа на Аристотел: Ставай Александре – чакат те велики дела! И той Александър нали стигнал чак до Индия. "
...
Харесват ми тези Ваши неочаквани, но будещи интерес и създаващи настроение вмятания, СЪР!!!

Поздрави:)))

Каси


Re: Морнинг тии Сър…
от milcho на 25.09.2010 @ 15:59:11
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Кас,
Благодаря за визитата и окуражаващия коментар и т.н.
Ами така стоят нещата Кас при мен и все така,
думи, думи, коя от коя бърза да излезе по напред,
и хоп така става:)))
Шривастава!
Поздрави и до скоро!
Кас!

]


Re: Морнинг тии Сър…
от zebaitel на 25.09.2010 @ 17:31:23
(Профил | Изпрати бележка)
Ама сладко разказваш, Милчо! Надявам сие да не спреш дотук! Помня го този период с 27 долара! Нямам много командировки, само две до ЮКей/както казваш/, но незнайно защо/хайде аз не разбирам, ама от БНБ и от там ли не разбират!/ ми бяха дали вместо лири, заветните 27 долара и после пак трябваше да ги обменям в Лондон! А пък си нямах шеф да ме напътства, че закъснях от групата, защото съпругът ми работеше в СВ и до последния момент не се знаеше, дали ще замина със сигурност-липсваше ми най-важният документ за благонадежност!
Поздрави!


Re: Морнинг тии Сър…
от milcho на 25.09.2010 @ 20:00:59
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей К.
Трогна ме с твоя коментар и комплимент.
Щом си била в ЮКей, по това(онова) време, е ще ти е още по понятно, като почна да разказвам за моите приключения там.
Е не е, са чак толкова много, и повечето са свързани с Единбъроу,
но ще се разберем.
Разбира се, че няма да спирам. По пътя за Рурки беше най-атрактивно.
Е, ще се получи почти като пътепис, макар, нещата малко са украсени и понякога изопачени от моите, възприятия. Това са мои спомени, Зебиател!
Но, ги разказвам, чат-пат при повод и си казах, все пак хубаво е да ги сложа...най-накрая в Хулите, моят най-почитан сайт.
А тия дни имаше повод: бях на едно парти в един Индийски ресторант "Кашмир" тук, а и имам един съсед индус, приятен момък,
който твърди, че нещата там са се променили много, ама много от тогава, в което не се и съмнявам.
Но тогава, още повече е добре да си спомним какво е било тогава,
макар, че не претендирам за изчерпателност... просто " ауф айнен блик"!
Zebiatel!
10x!
и благодаря за рибата!





]


Re: Морнинг тии Сър…
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 25.09.2010 @ 20:45:57
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Милчо - знаех, че сладкодумно разказваш, ама вече знам и че сладкодумно пишеш...Задържа ми вниманието върху текста и прочетох на един дъх!
Поздрави!:)


Re: Морнинг тии Сър…
от milcho на 25.09.2010 @ 22:13:48
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Брате Владуне!
Теб те считам почти селски и твоите коментари са ми много приятни.
Надявам се да се срещаме пак и пак в "Двата Лъва"!
Лъвски поздрав,
брате
Владуне!
Благодаря!

]


Re: Морнинг тии Сър…
от shtura_maimunka на 25.09.2010 @ 21:18:33
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Аз пък вече изобщо няма да те хваля, само ще си чета с най-голямо удоволствие и интерес.И ще разказвам на маймунчетата.:-)


Re: Морнинг тии Сър…
от milcho на 25.09.2010 @ 23:53:38
(Профил | Изпрати бележка)
Валя,
ти винаги ще намериш една добра дума за мен и да ми стоплиш
сърцето,
Валя!
Май-муун-че!

]


Re: Морнинг тии Сър…
от Ufff на 26.09.2010 @ 00:08:08
(Профил | Изпрати бележка)
Сладкодумен разказвач си, Милчо. Когато чета историите ти, понякога си мисля, че специално за теб (и такива като теб) в ХуЛите трябва да има опция "видеоавтор", защото удоволствието да те гледа и слуша човек, докато разказваш, е двойно по-голямо. С поздрав съм.


Re: Морнинг тии Сър…
от milcho на 26.09.2010 @ 00:44:40
(Профил | Изпрати бележка)
Аууу Уффф! Тук май стана навалица! Сигурно се дължи, на факта, че отдавна не съм пускал нещо по-такова... т.е. разказче. Но днес се престраших и ми падна пердето и има още причини и седнах та натраках това абентурно приключение. В същност Уфи утре ще го продължа - здраве да е.
Много се зарадвах, като те зърнах, тук Уфи!
Поздрави,
и благодаря за рибата - ти си знаеш!!!
:))))








]


Re: Морнинг тии Сър…
от Hulia на 26.09.2010 @ 00:31:50
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Достави ми голяма естетическа наслада с този разказ, Милче, а и за сетен път се убеждавам, че си щастливец, Човеко!:))) С тези безкрайни пътувания, с тези толкова много срещи с какви ли не люде, по всички краища на Земята - ти си просто богат (не в традиционния смисъл на думата), невероятно богат Човек!:))) Човекът, чието основно занимание са звездите, просто е избрал сякаш сам, даже и да се роди под щастлива звезда...Толкова се радвам за теб!


Re: Морнинг тии Сър…
от milcho на 26.09.2010 @ 00:59:40
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Уляна,
Мерси за добрите думи и пожелания. Успех и на твоята нова книга,
която жъне успехи тук в Хулите. А нали знаем, че Хулите са най-силния сайт за нова българска литература и много се радвам да се срещаме тук а и на живо. Е когато имаме физическата възможност...:)
Благодаря ти "еще раз" и до скоро,
Ули!

]


Re: Морнинг тии Сър…
от ASTERI на 26.09.2010 @ 00:34:01
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Милчо КИ:)
Прочетох с удоволствие!
Много си сладкодумен! Браво ти!
Поздрави!


Re: Морнинг тии Сър…
от milcho на 26.09.2010 @ 20:43:20
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Астери,
Радвам се, че ме намери!
Щом си ми фен, ще има да чуеш още неща.
Но ако те интересуват гръцките ми саги, а виждам,
че си на ти с гръцкия може да видиш, ако си нямаш друга работа,
историите "Айде Дромос" Искаш ли линк? Малко по-преди са от тези
за Индия...
Астери!

]


Re: Морнинг тии Сър…
от stefka_galeva на 26.09.2010 @ 01:18:04
(Профил | Изпрати бележка)
На мен, ми стана супер, супер интересно! Поздрави, Милчо!:):)


Re: Морнинг тии Сър…
от milcho на 27.09.2010 @ 00:44:07
(Профил | Изпрати бележка)
ОК Стефка,
Радвам се, че ти се нравят тия, тия мои
преживявания и нещо като после-пътеписи...
Рибо-проблясъци от преди доста време.
Поздрави,
Стефка.

]


Re: Морнинг тии Сър…
от rajsun на 26.09.2010 @ 21:08:02
(Профил | Изпрати бележка)
Ооо, ама то нататък, нататък е интересното!
Имал съм щастието да чуя наживо от Милчо, Големия Милчо!

Милчооо!
Да не си спрял да разказваш!!!

Бъди!


Re: Морнинг тии Сър…
от milcho на 27.09.2010 @ 14:44:36
(Профил | Изпрати бележка)
Привет брате Райсън!
Има такова нещо, поантата току що предстои,
- приключението с "Амбасадора" и накрая превъплъщението
ми в Кришна...:) Хахаха!

Радвам се, че намина...
Това са две от най-куриозните ми пътувания и още не съм стигнал
и май не съм Ви разказвал за: "До Хага с Леонардос", а и за "Тадж Махал", но що и време се е пред нас, а и бирата нека се поохлади.
Топла бира и потни жени - отнюд! Хахаха!
Започна златната есен и всичко се надявам да си дойде на мястото. СГНР!
Брате,
Райсън!

]


Re: Морнинг тии Сър…
от ANG на 27.09.2010 @ 17:15:28
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
ехаааа
очаквам истории и Буда-Милча!


Re: Морнинг тии Сър…
от milcho на 27.09.2010 @ 22:37:55
(Профил | Изпрати бележка)
Ураа! Академик Ангелов!
Благодаря за визитата! Ще, ще е!
До скоро!
АНГ!
:)))

]


Re: Морнинг тии Сър…
от zinka на 29.09.2010 @ 08:53:32
(Профил | Изпрати бележка)
Как можах да не го прочета по-рано?!
Голямо удоволствие - още повече, че имам превилегията да чувам гласа то и да си те представям -дааа, няма друг такъв разказвач!!
Да не си спрял!!!

Дочувам мъркане... от лъвове ще е май...
:)

Прекрасен и спорен ден!
Напред към ...каквото дадат! :))


Re: Морнинг тии Сър…
от milcho на 29.09.2010 @ 10:50:01
(Профил | Изпрати бележка)
Зинка,
Напред към Рурки!
Зинка!
100х!
и благодаря за рибата!
:)))

]