автор: ulianka

Ти що бе,джанъм ,тъй ма върза -
утрепаф са пу теб да бързам.
Утекоха кръка, ръце -
спумина съ идно сърце.
Звизди ми паднъфъ утгори -
нибе, кога ми съ утвори.
Че давай малку по- пулекъ
ич нямаш грижа за чувекъ.
И дъх, биля, не ми устанъ,
пудскачам луд, откък ма фанъ.
Убъркаф стъпки, не ми, дету
пугледна как ти скача дикултету.
Ни мой, едвам дучаквам назарана -
ши пращам в пътя баба Станъ.
А тебе зимвам, тънка хурка,
от утри дъ ми съ явиш кат булкъ.
Ма моля съ поне нощя сърцету
да удържи на втори брак, пруклету.
Аку ма зимвъш, утри дедо тури
от първа сватбъ - новити потури.
Един ми саму дерт устанъ -
па как дъ думам дньес на Станъ.
Изпърву ши навеи и насеи,
а посли три лета ши ми съ смеьи.