Просто някой небрежно разплиска
по небесното нощно стъкло
чаша вино: кръв от мерло!
И придаде магически смисъл
на деня, който бавно си тръгва
по пътеката бяла на хълма...
Как загуби цвета си животът,
топъл въглен -
просветна за миг и помръкна безмълвно...