Лед скова притихналото лято;
лед проклет, прокудил суетата
на година от мечти богати
и духовна нищета.
Лед студен, горящ отвътре
с болка-огън: пламък блед;
млечен път на низки чувства
и на зла, безкръвна плът.
Път проправям с черно чукче,
милост и карабинер,
но ледът не се пропуква.
И оставам пицемер.