( да си чите меку и леку скандалну-
бабишкъ пуйезия) :)))
- Кво си ма клюкарвала ма, Пено?
- Кой ма? Яз ли?! Ич и ни пумислям.
- Ти ли, пилее-ее , на мамул ловену,
ку та барна кът лимон шта стисна!
- Леку ма, чи цялата трипервъм,
ко си забучала кът вихрушка!?
- Виждам та дубре. Ши та умеря
със на Гатю... кривъта му пушка.
Щото твоя, тъй цък ша ти кажа,
гиди хитра дърта цървуланооо...
- Моя ли?! Пуне си го показва.
Твоя си гу стиска, щоту няма!
- Праил си задяфки с наша Руска.
Гепсал я за долнити й части.
Рекъл й, дъл щяла му съ пусни,
а пък той да я... зачепарАсти.
- ЧепарАсти той. Пишман да стаа.
Сяка вечер ут мирак заспива.
- Ша заспива ъм, то щот си крава.
Той дан ти йе бик, чи да набива...
- Яз гу повна. По преди гу биваши!
Ш станиш за язък, кът придизвикваш.
- Тъй ли? Малей, ти ша мъ разбиеш.
Кьора та – на мушмула приличаш.
Луда ли си? Кой ша ти пувярва?!
Той не изтризнява. Пустуянну
пий и пцува. Фдига млогу врява,
щот със теп изглежда, чи му й гадну.
- Гадну ли?! Ти йощи по си гадна!
Гатю та търпи, чи й баламурник.
- МлЪкни ма, чи ша умреш пу пладне!
- Въ-ъъх, чи проста женска! Шса катурна.