Една любов, дълбока и гладна,
наметнала липсващото в очите ми,
се скита по черно-бялото на града
и търси цвета на тъгите ми.
Една любов, гримирана с меланхолия
влиза в най-самотния бар на земята,
поръчва ми тъмна пенлива горчилка
и плаща със сарказма на спомените.
Една любов, неизпита до дъно,
се излива стипчива в душата ми,
упорита до лудост спори с мечтите ми
и вбесена затръшва вратата им.
Една любов, неумряла навреме,
бездомна, несретна и дрипава,
дълга сянка на най-клетото в мене
е най-честия гост на безсънията ми.