Отиваме на чалга с тати, с мама,
че шоу, казват, там било голямо.
Така ги чух да си говорят двама.
И мен ще водят, ако слушам само!
Ни що е „чалга”, нито „шоу”, зная,
но мислех си, че с тях ще си играя...
А то какво излезе? – разни каки,
главите им като гнезда на свраки,
надолу пък почти си нямат дрешки.
И само зяпат, кълчат се лудешки...
И туй било ми „шоу голямо”! – вятър.
Аз искам, тате, мамо, куклен театър!
Забава пък навън ако не щете,
тогава вкъщи книжка ми четете!