автор: railleuse

И ако някога,
случайно,
тръгнеш да ме търсиш
залутана в подземия на смисли,
които, вечно плъзгайки се, ме раняват…
Недей изкоренява думите! В такава почва
не никне нищо друго, само плява…
А в корените има топлина,
и има красота необяснима, и…
още…, не суетност, не ламтеж по слава,
а нещо чисто до кристалност, до тъга…
Не ме вини, че се укривам, аз съм малка -
дори изправена, с тревите се равнявам
Не се укривам, а не искам да предавам
на сляпост вдишването,
а пък думите - на празнота
Опитвам се с Докосването им да се спася…
Да не виня ги в чужди грехове,
и не крещя от ужас,
сещайки в тях само грозотата
Сега съм твърде слаба, за да ми е бистрота
Самотна, в кръглост свила се душа,
преливаща началото със края

Но ако някога,
случайно,
тръгнеш да ме дириш
ненужно е да скубеш думите
За да ме видиш
недей изравя в треска корените от пръстта
Аз също вярвам -
във зенит намират свобода
или поне опитват,
надарените с крила
За мене
още не е време да летя
Повикай ме със името,
което си ми дал
във нуждата да ме потърсиш
Първо назови ме…