О, Старосел, възкръснал от земята,
богатата история разкрил,
на траките наследник на благата,
днес в пазвите си мен си приютил.
Доспехите ти древни в полумрака
потегнали са бойния си строй.
Проядените мечове очакват
десниците си възлести за бой.
И в щитове, отърсени в прахта ти,
дрънчат нестройно, вече бият в такт,
пред погледа орлов на шлема златен
от вожда величав до сетен трак.
А аз, птомък ваш, пред тез вериги,
приемам тук поредния парад,
наследникът на хана си ювиги,
на таз земя под мен и моя град.