бабишкъ пуйезия - да съ чите меку! :)
Малку дървен матриал съм струпала,
да ми е спукойну чак ду зимата.
На кокошките наквасих супата
и претупах сичкити килими.
Заранта съм къпала прасетата.
Леле, колко плевели отъргах!
Посля одих да паса тилету,
и таман пу тъмнало са върнах.
Вичирта запалих дажи печкъта.
Нищо, чи а цъфнало навънка!
Ф стаята е ладну. Буболечкити
и комарити пучти са гътнаха.
Тръснах малко пепел, смесих плявата,
плюс онуй, дан казвам, ут гадинкити.
Кака Дора тъй си натурявала...
Много й върят, затуй, латинкити.
Гледам, че синото замирисалу.
Доста гу намокри. Дъждовети.
Само кът пумисля и мъ фтриса!
Можи да съм баба, ма съм дЕти.
Малей, дан забрая серияла...!
Зарад него ставам очилата.
Иначи да бешех изкуфяла,
дет ми дума някуй път снахата.
Глей ги! И глухарчеутата плъзнале!
Звук кълвачов чука по дървата...
Дърта съм, мъ на! Не си омръзвам.
Къту устарей чиляк жувей с душъта.
2005