автор: nikoi

ако беше възможно
да заменя сърцето си
за някакъв ръждясал механизъм
от вехта тенекиена кутийка
която подарява малко музика
на собственика полетял отдавна
извън чупливия ковчег на тленността си

ако беше възможно
да заменя сърцето си
за някаква безсънна пеперуда
за някакъв неспирно капещ залез
за синьото въртене на света ни
което ражда бъдеще и кестени
светулки в мрачината на очите ни

ако беше възможно
да заменя сърцето си
за твоето сърце с бразди от минало
с пропукана от болката повърхност
задъхано от сънища за тичане
зареяно над смисли и причини

аз щях да стана пееща кутийка
в която крие спомените слънцето
на някакъв неспирно капещ залез
аз щях да съм безсънна пеперуда
и синьото въртене на света ни
зачеващо и бъдеще и кестени
и светлина в пороя на очите ни
и тъмнина когато ни е нужна
и виното
и хляба
и вината
и всеки грях
и всяко опрощение