Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pinpin
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14193

Онлайн са:
Анонимни: 172
ХуЛитери: 4
Всичко: 176

Онлайн сега:
:: BoboDux
:: LeoBedrosian
:: mig
:: ma_gi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаС всички страхове...
раздел: Поезия
автор: thebigplucky

Всички страхове се сбъднаха -
твоят свят се срещна с моя свят, внезапно и бързо.
Не беше взрив, не беше сблъсък;
не последва тотално отхвърляне,
нито разминаване тягостно и безмълвно;
нищо не се преобърна и нищо не свърши.
Само времето за нас двамата спря изведнъж,
завъртя се в кръг
и сплете спиралите си плътно, до скъсване.
Никой не отстъпи -
би било убийствено престъпно и прекалено късно;
нямаше да е проява на дързост,..
и без това си беше чисто безразсъдство.
А и след тази „случайност” -
случайна ли щеше да е всяка непредвидимост в бъдещето?!
За въпросите – минутите изтичаха оскъдно.
За пътя, изкривен и неотъпкан,
изведнъж стана ветровито и стръмно,
и от капанът му, изщракал протяжно – нямаше измъкване.
Не беше изходът на живот или смърт,
но нанякъде трябваше да тръгнем,
отлагахме уморително дълго.
И после – нямаше да има завръщане -
нямаше и как да останем същите там...

Затова - приеми ме такъв, какъвто съм -
неопитомен, несъвършен, незавършен.
За теб цвете ще откъсна на пропаст от ръба.
Изгрев ще ти подаря късен,
ще го целуна през пръстите ти
и ще те прегръщам всеки път докато разсъмва.
А ти ми подари любов от дъното на сърцето изтръгната,
разкъсай ризата си, стопли ме с плътта си.
Обречи ми сънищата си, моите открадни, остави ме без дъх.
Помогни на деня ми да пристъпва до мен с твоите стъпки,
а вечерта – да не бърза.
Дочаквай ме в светлина окъпана
и ме дарявай с всичко, което ти е скъпо -
за да ни бъде...


Публикувано от viatarna на 14.09.2010 @ 12:43:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   thebigplucky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.03.2025 год. / 16:55:45 часа

добави твой текст
"С всички страхове..." | Вход | 11 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: С всички страхове...
от anelim на 15.09.2010 @ 12:45:18
(Профил | Изпрати бележка)
И аз не мога да стоя безстрашно лице в лице с Голямата любов.... Все пак смел е не , който не се страхува, а който може да надмогне страховете си....
Както винаги и това стихотворение е много силно. Животът и Любовта пулсират в него.
Поздрави!


Re: С всички страхове...
от desert_inrose на 17.09.2010 @ 18:26:07
(Профил | Изпрати бележка)
да, има ги винаги, докрай - докато сме живи



Re: С всички страхове...
от apostolicia на 14.09.2010 @ 13:58:47
(Профил | Изпрати бележка)
Тези твои бленувания - като заричане, като клетва...
Поздравления!


Re: С всички страхове...
от shtura_maimunka на 14.09.2010 @ 15:05:23
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Голямо Плъки, този лирически...,уф, много обич, чак боли.Не, не, това не може да се коментира, по никакъв начин!
Наистина си...не голям - огромен!


Re: С всички страхове...
от dumite (malisia@mail.bg) на 14.09.2010 @ 15:21:33
(Профил | Изпрати бележка)
Вечен стих, защото е вечна темата.


Re: С всички страхове...
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 14.09.2010 @ 15:37:06
(Профил | Изпрати бележка)
еех.. без дъх ме остави, Плъки!


Re: С всички страхове...
от Casper на 14.09.2010 @ 19:54:20
(Профил | Изпрати бележка)
Какви страхове - те са убити от толкова силно чувство :-))) Убиец такъв :-))) неопитомен, несъвръншен, незавършен :-)))


Re: С всички страхове...
от Musketar на 14.09.2010 @ 20:38:48
(Профил | Изпрати бележка)
Не беше изходът на живот или смърт,
но нанякъде трябваше да тръгнем,
отлагахме уморително дълго

И още колко...

Адски хубав текст!


Re: С всички страхове...
от mariq-desislava на 14.09.2010 @ 20:52:52
(Профил | Изпрати бележка)
Тръшна ме от хак, да си призная аз без бой.:) Във всеки твой текст има цял един живот.


Re: С всички страхове...
от wingstofly на 16.09.2010 @ 06:59:37
(Профил | Изпрати бележка) http://wingsto.wordpress.com/
Някои стихове не се коментират, само се четат пак и пак:)))) Убийствен текст!


Re: С всички страхове...
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 12.10.2010 @ 07:17:52
(Профил | Изпрати бележка)
Това е молитва за обич!
Поздрав и хубав ден:)))