автор: flagumdei

В безчувствено-циничната следмладост,
сред ранни призраци и закъснели страхове -
такава мъничка, опияняваща и празнична -
тя просто се усмихна и дойде.

Като вълшебен и чаровен топъл вятър,
разпръснал в хаос сивия ми ред -
такава мъничка, естествена и тайнствена -
тя просто се усмихна и дойде.

С учудената святост на децата,
с езическата страст на древен жрец -
такава мъничка, и чиста, и изгаряща -
тя просто се усмихна и дойде.

Да имах със какво да я запазя,
да бях опазил повече от мен -
такава мъничка, лъчиста и прощаваща -
тя просто се усмихна и дойде.

И плащам тихо свойто наказание:
страхливо щастие - вината на крадец -
не-моя, неспечелена, недоживяна,
ще си отиде, както и дойде.