Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 406
ХуЛитери: 6
Всичко: 412

Онлайн сега:
:: Markoni55
:: AlexanderKoz
:: malovo3
:: LeoBedrosian
:: durak
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСреднощен ужас
раздел: Разкази
автор: ianchefff

Майкъл се събуди и се протегна. Още беше тъмно. Някакви кучета лаеха навън, но скоро утихнаха. Една, две птици се обадиха тихичко и той разбра, че утрото е близо.
Обърна се и сънено погали жена си. Тялото й беше приятно топло и ухаещо. Обичаше да заспива, прегърнал я през кръста. Ръката му леко се спускаше по гърба й, докато той изведнъж, в просъница, не осъзна, че нещо не беше на ред.
Нещо различно имаше в тялото на жена му. Той познаваше всяка част от нея. От краката до главата. Ръцете й, гърдите й, тялото й. Което сега беше някак... той не знаеше какво да си мисли. Някак издължено. И тънко. Много тънко. Странно тънко. Сякаш някой по свръхестествен начин беше разтегнал жена му и сега до него имаше ъ-ъ-ъ...
Майкъл се страхуваше да си го помисли дори. Някакъв хобот на нещо, което миришеше на съпругата му. Той се страхуваше да направи каквото и да е движение. Да не говорим за светване на лампата. Изпадна в ужас от факта, че под това... нещо имаше друго, абсолютно същото. Бяха две дълги неща, две гротески, два дълги израстъка на...
Не знаеше какво да мисли. Вцепени се и обмисли вариантите за действие. Ако жена му се беше превърнала в чудовище с израстъци, как би могло да се случи?! Не знаеше. Нямаше обяснение. Не беше пил снощи. Само две малки водки. А и беше вечерял добре. Ощипа се. Ощипа се още веднъж, толкова силно по бузата, че на сутринта със сигурност щеше да има синина! Майната й на синината!
Той бавно и внимателно отново опипа двата... не знаеше как да ги нарече. Израстъци или може би пипала. Да, пипала бе най-точната дума! Вместо жена, до него в момента лежаха две пипала на същество, явно с извънземен произход. Нямаше как да е следствие от употреба на генно модифицирани храни, за които телевизиите вдигаха шум напоследък, защото, ако жена му Тереза беше се превърнала в чудовище, то и той би трябвало да има подобен вид!
Майкъл трескаво опипа тялото си, но всичко си беше на ред. Гърдите, стомаха, коремът. Топките и пениса му също си бяха на мястото! Пак прокара ръце по двете пипала. Топли и ухаещи на Тереза. Какво става, по дяволите?!
Ужасът бавно пълзеше в тялото му. Майкъл дори не смееше да отвори очи. Всъщност, отвори ги, но мракът така го блъсна в леглото, че мигом ги затвори отново. Стискаше ги до болка, не искаше да види какво може да е това до него. Чувстваше, че се парализира. Сам, в легло с извънземен организъм или някакво чудо с две пипала, което до снощи е било жена му. Неговата собствена жена Тереза, която той обожаваше, се беше превърнала в... Майкъл се страхуваше дори да мисли.
Дали да не звънне по телефона?! Но на кого?! И то преди зазоряване още?! Ще го помислят за луд, дори най-близките му приятели. Кой знае колко щяха да се шегуват с него. Опита се да заспи, но нямаше начин. Беше невъзможно. Отново пробва да спусне ръка по двете топли пипала, но не посмя. Ами ако ги събуди?! Ами ако се увият в него и го удушат?! Ами ако се окаже, че не са две, а три?! Четири?! Пет?!
Майкъл реши да стане възможно най-бавно и внимателно и да напусне жилището. Ще си събере дрехите набързо и ще се разкара от този прокълнат апартамент!
Докато обмисляше различни планове за спасение от заплахата в леглото, Майкъл усети, че пипалата се размърдаха. Той спря да диша. Застина, все едно, че беше лежал два дни във фризера.
– Какво правиш, Майки? – попита сънено Тереза, докато бавно се надигаше от другия край на леглото.
– Ами... не мога да заспя. А ти... къде си? – едва попита Майкъл, осъзнавайки какъв идиот е.
– Е, как къде съм, скъпи? Тук съм. Много започна да хъркаш и затова се завъртях. Да не хъркаш в ухото ми.
– Аха – прошепна Майкъл, разбирайки, че жена му просто е легнала наобратно до него. И че това не са пипала, а нейните прекрасни крака.

Янчо Янчев 2010


Публикувано от Administrator на 13.09.2010 @ 18:59:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ianchefff

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.04.2024 год. / 19:20:10 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Среднощен ужас" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Среднощен ужас
от stefka_galeva на 13.09.2010 @ 19:21:56
(Профил | Изпрати бележка)
Позната ситуация...само,че за моите... прекрасни, криви крака никой ...не написа. Посмях се, благодаря:):)


Re: Среднощен ужас
от ianchefff на 13.09.2010 @ 19:39:15
(Профил | Изпрати бележка) http://ianchefff.blog.bg
:)

]