автор: zaltia

От раковината пясъчно слънчева,
на синьото, синьо море,
знае ли рачето мъничко,
колко отчайващо тъжно,
думичката "рак"звучи.

Търсех санитарка за баща си,
че вече и седнал трудно стои.
Във отделението бях за малко,
но си тръгнах със разплакани очи.
И не искам да си спомням,
че клиниката "Онко" страшно звучи.
И си представих през нощта -
Синьо - зелената хирургия,
стерилна и кристално чиста,
окъпана във страх и светлини.
Как тежко за живота гаснещ,
на стотици онко болни,
там се борят опитните лекари,
и най - добрите медицински сестри.
Съжалявам, че играта лятна,
с мислите си малко натъжих.
Асоциациите морски и красиви,
преобърнах и жестоко изкривих,
но шепа пръст хвърлих на ковчега,
на човек за мене много близък,
и от "рака" във пръста забит.