Не гледай така, със очите зелени
момиче, задаваш неясни въпроси-
в косите си имам звезди посивели,
а гледай натам оня млад албатрос,
че той те изпива със погледи коси.
Навярно готов е сега да отлитне,
направо на север или пък на юг.
Сега отиди погледни го и питай,
дали е готов пред зова на вълните,
да хване юздите на морският звук.
Дали е готов от ревнивият бриз,
солта и сълзите за теб да събира,
или да ти драсне набързо ескиз.
Момиче, с очите ахатово земни,
аз малко съм стар и за малко щастлив,
казиното старо е влюбена сцена...
Ресто не връщай - денят е красив.