автор: Narwal

Последните дни на август и първите дни на септември са най-хубавите по българското черноморие. Постепенно курортистите си тръгват, защото свършва отпускарския сезон и настъпва лятото за варненци. А то е хубаво.
. Морето е още топло, а на брега вече се усеща пристъпващата с тихи стъпки есенна прохлада. Приятно е да се почива в такива дни. А да се живее във Варна......това е благодат. Друг е въпросът обаче, ако трябва да живееш във Варна и да служиш във военно-морските сили. Всеки ден си на работа, всяка трета вечер си “дежурна стража”, ще рече оставаш да спиш на кораба и към това като се прибавят плаванията и бойните дежурства и на месец ти остава да се прибереш в къщи, четири-пет вечери от 18.00 до 07.00 часа. А още по-тежко е за помощник-командирите на кораби – те две вечери стоят на кораба, една си отиват в къщи. Изобщо “Тежка е военната служба, но затова пък продължителна”. Но когато си млад това може и да се понесе. Нали все пак целият живот е пред теб. Имаш време за.......Родината, за Партията и за НАРОДНОТО ПРАВИТЕЛСТВО, най-вече за него. И трябва да се поддържа висока бойна готовност, за да се пази спокойствието на верните народни синове, а това бяха синове и дъщери на така наречените активни борци – бивши партизани, ятаци, ремсисти, бонсисти и т.н. и т.н. Те имаха права и привилегии /пардон сбърках/, наричаха се предимства / Много интересен факт в края на 1990г. активните борци против фашизма и капитализма бяха около 35 000 души, хора на възраст над 80 години в преобладаващия си брой. Ако се приеме, че това е една трета от “борците против фашизма” в България през 1944г., а останалите са починали по естествени причини, излиза че малко преди „тържеството” на 09.09.1944г. в България е имало една мощна 105 – 110 хилядна армия от бойци вече участващи във въоръжената борба против “фашисткия” звяр. Е! Някои казват, че фашизъм в България е нямало, ама ние няма да седнем да им вярваме я?! А по информация на социалистическия печат в борбите на българската работническа класа против фашизма са загинали около 100 000 души – само в Септеврийското въстание са били избити 30 000. Ами тогава излиза, че в нашата малка родина е имало над 200 000 предани народни бойци за социализъм и комунизъм. Та цялата нещастна армия на България тогава не е наброявала толкова. С какви сили тогава “фашистите” са били на власт? Та в такива бройки комунистите са могли да спечелят всички парламентарни избори, стига роднините на “бойците” да гласуват за тях и готово......отдавна нямаше да има нито фашистко правителство на Богдан Филов, нито омразен монархо-фашизъм.....щеше да има щастливо социалистическо общество. Пардон: Развито Социалистическо Общество./ Прекрасно е да живееш при социализма, където всички са равни, ама толкова равни, че направо са сравнени с..... с каквото трябва! Трябва да се поддържа висока бойна готовност, защото този коварен враг – световният империализъм не спи! Той дебне отвсякъде. Дебне да смачка нашия щастлив и слънчев живот. Нашето щастие – Народната власт и пътя ни към СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ! Затова трябва да се пази висока бойна готовност!
Юлиан стана рано сутринта, набързо наплиска очите си, избръсна се до синьо, както беше по устав, облече чиста бяла риза и бляскавата униформа на ст.лейтенант от военно-морските сили. Красива е морската униформа, обечеш ли я веднага придобиваш обаятелно романтичен вид. Погледнеш се в огледалото и виждаш някой от героите на сантименталните съветски филми за войната, за Революцията /с главно “Р”, така се пише за Великата Октомврийска Социалистическа Революция/ , където главна роля играеха моряците разбира се! Та кой може по-добре да прави революции от тях!
С тихи стъпки се приближи до леглото на младата си съпруга и я целуна по клепачите. След това се приближи до малкото легло на деветмесечната си Снежанка – бяла като сняг, точно както се пише в приказката. Нея обаче не я целуна, можеше да я разбуди и след това.....Пази Боже! /Моля Партията да ми прости, че използвах такъв израз. Това си е чиста идеологическа диверсия, ама нейсе. Нали никой не ме е чул/. С бързи стъпки тръгна към Морска гара, от където всяка сутрин една стара, разбита гемия, наричана не без основание “Баба Яга”, караше офицерите на работа във ВОЕННО-МОРСКА БАЗА ВАРНА.
И тази сутрин по нищо не се отличаваше от останалите – беше слънчева и усмихната, забързана и напрегната и.....просто беше както винаги. Юлиян пристигна на кораба и бързо започна да се приготвя за работния ден. Преоблече се в работни дрехи и започна да проверява матросите от отделните бойни части как провеждат мероприятието “Преглед и превъртане на оръжието и техническите средства”. Много важна операция наистина. При това мероприятие се установяваше дали всички оръжейни системи по кораба и технически средства са изправност и дали могат ефикасно да бъдат използвани. А след това започваха занятията на матросите - беше понеделник, началото на седмицата, а всяка седмица започваше с ПОЛИТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА или както му се казваше по стар съветски обичай “политподготовка”. Занятията започнаха. Матросите както винаги дремеха в кубрика и само леко отваряха очи, когато усетеха някакъв странен шум, да не би да идва някой проверяващ. А иначе Юлиян ги оставяше да си дремят. Нали и без това след това ги чакаше дълъг и тежък ден. Корабът трябваше да се приготви за годишна отчетна проверка – това означава, почистване на морално и материално остаряла техника, която отдавна трябва да е предадена на вторични суровини, да се поддържа корпуса на кораб, който ..... отдавна не беше за поддържане, а за подмяна и въобще много тежки задачи. Така, че нека в тези часове малко поне си отдъхнат. В Народна Република България имаше задължителна военна служба. Матросите служеха три години, а те винаги ставаха повече от три, защото в края на службата Министерството на Народната Отбрана винаги задържаше уволнението с по няколко месеца. Матросите трябавше да се включат в прибирането на реколтата на Народното стопанство. Страшно обичам тази дума “Народен”, точно както героят на Алеко Константинов Бай Ганьо обича думата “Фатален”.
Но този ден се случи нещо необичайно. Пред парадния трап на кораба спря зелен джип с военен номер. Дежурният по дивизион бойни кораби със строева крачка го приближи и уставно вдигна ръка до козирката на фуражката. От джипът слезе не висок на ръст капитан-лейтенант /в СВ и ВВС – капитан/, с бирено шкембенце и бляскави очила, с матирани стъкла. Матросите и старшините веднага проявиха интерес....Какво ли става? Един от старшините Антимов, който от 10 години служеше в базата веднага започна да информира простолюдието:
- Това е колата на спеца! – каза той и замислено сложи ръка на устата си. Спецове наричаха офицерите от “специална служба”, така нареченото ВКР /военно контра- разузнаване/. Тогава тази служба беше 3-то Главно Управление на небезизвестната Държавна сигурност, страшилището за “враговете” на народа. За да идва такава важна птица до забравения от Бога дивизион, значи нещо не е наред помислиха си всички. Кой ли е сгазил лука?! Някои хем се питаха, хем се страхуваха, че може те самите да го отнесат. Но като разбраха, че става дума за офицер се поуспокоиха и в същото време.....наостриха .... внимание да го наречем.
- Вахтен! – обърна се дежурният по дивизион към матроса застанал мирно до него – Повикайте старши лейтенант Георгиев в дежурната стая! – заповяда той.
Матросът чинно козирува и на бегом се насочи към кораба на споменатия офицер. Стриктно изпълни заповедта и след няколко минути Юлиян, с омазнено яке и измачкан панталон бе в дежурната стая на дивизиона.
- Другарю капитан-лейтенент, явявам се по Ваша заповед! – рапортува той и погледна към госта.
- Седнете другарю старши лейтенант - каза дежурният и продължи – Другарят капитан-лейтенант е офицерът ВКР, който обслужва нашето поделение. Според достоверни сведения вашият брат Димитър Георгиев по време на провеждания стажантски рейс /плаване/ с кораб на БМФ е станал ПРЕДАТЕЛ И ИЗМЕННИК НА РОДИНАТА!
Ако в този момент бе станало земетресение сигурно Юлиян не би го забелязал. Брат му току що се бе дипломирал в Морско училище – кадър за търговския флот. По изискванията на Българския Инспекторат по Корабоплаване трябваше да извърши един стажантски рейс, за да получи своя “Сертификат за морска правоспособност” и да започне работа на корабите на БМФ /Български морски флот/ като помощник-капитан. Преди около месец бе заминал. Какво се бе случило?! Този въпрос обаче само за кратко премина през съзнанието на Юлиян. В очите му рязко изби червения цвят. Той сви юмруци. Юлиян беше спортист – плувец и ватерполист, а и трудния живот бяха втвърдили тялото му и изострили чувствителността му. Дежурният бе с около една глава под него и на доста добра дистанция. С един скок Юлиян го сграбчи за гърлото и опря главата в стената. Думите сами започнаха да излитат от устата му:
- Ти ли бе, боклук вмирисан! Ти ли бе, шамандуро куха! Ти ли ще наричаш брат ми предател? Когато дядо ми е проливал кръвта си в Македония, къде си бил ти и малоумната ти фамилия? Крадяли сте по хорски дворове....... Мърсували сте.....Доносчили сте... Ти ли ще наричаш брат ми...
Офицерът от ВКР се бе включил в борбата, но нямаше сили да го спре. Накрая извика:
- Георгиев, престанете или ще стрелям!
Беше извадил пистолет и го бе насочил към Юлиян и съвсем недвусмислено му показваше, че ще го използва. Дежурният обаче не оказа съпротива. Дори в един момент той като, че ли прояви съчувствие. Потупа Юлиян по рамото и му оправи якето. Сякаш искаше да му покаже, че разбира реакцията му. Юлиян се почувства засрамен. Дори като, че ли поиска да се извини, но....сега не му беше до това.
- Трябва да дойдете с мен – каза офицерът от ВКР.
- Къде? Къде да дойда? – попита Юлиян
- Това не може да Ви бъде съобщено сега. Но няма да е за дълго. Ще изясним някои обстоятелства и ще Ви пуснем да се върнете в дивизиона.
- Поне да се прeоблека - помоли Юлиян.
- Нямаме време за това. Идвате с мен веднага!

пп. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.