Обичаше не нея...
/ по Дан Кешон /
От приказки дойде и беше със такси,
със еротични думи и бе дори красив...
На устните горчеше поредната му спирка...
Обичаше не нея... Обичаше ù свирките
Той просто я целуна. Гърдите не пропусна.
Онази нежна струна. Към нея език спусна...
Разбираше живота и тъпото му дъно.
Измъкна си хобота, а тя пък се изпъна.
Не беше Ангел, не - и Дяволът не беше.
Той бързаше за вкъщи и стойките редеше.
Той също беше влюбен, но по-отдавна беше...
Сега се бе изгубил и просто си е...ше...
Да се прости със него бе непосилен труд
и всеки път в антрето тя казваше му: "Good!".
На устните горчеше поредната му спирка...
Обичаше не нея... Обичаше ù свирките...