автор: timon

Ако някога се върнеш
ще е през хиляди луни,
облекли миговете ми солени.
И никога прегръдката не ще да е онази -
неизбежността
ще влачи чашите червени.
Няма да се върнат страстните очи,
открили че във любовта се вричат двама.
Очите премълчават тръните,
пропити с нощната езда
на сипкавата звездна самота. Не съжалявай!
Животът е ограничено място за осмисляне.
Не ме осмисляй!
Сбогуването е препятствие към липсата
и пълното доверено съществено „Избирам”-
сподели последните си мигове без гняв.
Не съм съдба...
Ако си виждал крещящ под слънцето
на жеравите танц;
на щъркелите повик;
на лебедите притча - ще ме познаеш.
Две думи са разбити на парчета
ако няма смелост.