автор: ulianka

Още денят ми не е привършил.
Нищо,че зреят звезди по небето и
лунният рог е тревожно прекършен.
Още е ден.Още е светло.
И под прозорците още е лято.
Нищо,че в кестени вече се спъвам
и първи слани ниви застлаха.
Още е лято.И в него потъвам.
Животът...боже,още пулсира.
Нищо,че вече е плитък,далечен.
Кратка съм,рохка,ранноумираща.
Но още съм тук.А това си е вечност.
Още е рано и пламти зазоряване.
Нищо,че тайно в ръба му залязвам
и се роня на думи.Преди заминаване.
Още е сутрин.Скътана в пазвата.

Вече изпращам в отвъдно приятели...
Но още са млади.А аз остарявам.