автор: railleuse

Понеже точно болката успя да ме склони
да догадая закодирано послание…
Не вярвам в лична същност!
Днес с теб сме само преносвачи,
отделени листи тънки, с малко знаци,
раздиращи тук-там до кост плътта.
Не се залъгвай, че си получател
и стиснал бледни длани зад гърба,
си съхранил спокойствието с разум
Или, разпъващ "страшната ни слабост"
на дялан от трески греховни кръст,
че назидаваш непонятността й
Нима не схващаш тук абсурдността?
Да, както сме дошли от пръст
пак във пръстта ще се завърнем…
Не вярвам в лична същност!
Ще се удавиш тъкмо щом отзвънне
последният, победно вбит пирон
и видиш слабостта си уж прекършена
Не искай да ти бъда бряг, макар на остров
Аз, преносвачът, съм единствено посока,
прозираща за миг и в микрокосмоса,
на твойта временна, тревожна необятност
А получателят? Усмихнат - чака…
Зад слепоочията, в тъмнота, разплакано,
безсилни свличат се непрекосените минути
Но осезавам, не, днес вече твърдо вярвам,
че дар безценен е във тази неизбежност
и милост свишe, крехката ни нежност
Докосвам, стоплени, ръцете ти във мрака,
Преносвачо…