автор: alida

Ето ме менe - участник сериозен.

Сега ще ви шашна със стих, най-фамозен.
В кавички обаче „фамозен” го слагам
от укори вещи да мога да бягам.

Във прозата ваша хич и ме няма.
Там ще ми бие друга, някоя дама.
И май изобщо не съм и пуйтеса.
МъжО ми вика – пуйтеса Деса.

Пък все ми се пише.
Какво да направя?
Само си приижда.
Не мога да трая.

В любовните стихове най-съм добра.
Омайвам без време.
Ама веднагА.

Така се дори поетично улисах,
че даже и книжка скоро написах.
Показах я важно пред почитатели,
пред малко роднини
и много приятели.

Поплакаха някои доста завидно
Погледнаха други леко ехидно,

А то пък си беше - съвсем бозобидно.

От Хулите някой ме нагълча,
че смешно било.
Е, хайде сега.

Какво, да ревем ли само бе хора?
Да клечим ни бива само под бора.
Само за плюнки сме без умора.
И само гледаме на чуждия в двора.

Един, бая смел пич от нас
редовно ме праща във първи клас.
И мене и други хули, бездарни.
Не се наУчихме и тварите гадни.

Признавам обаче за пълният член,
че вярно стана на всеки проблем..
Няма членове, няма бе хора!
Всички искат да сменят отбора.

Ама нека да пишем, ревем
и се смеем,
да хулим, крещим
и песни да пеем.

С усмивка приятели, нека живеем!

Тука оставам , но не и сама.
Ще се борим в тая безславна борба.
Света бил за двама. Нали е така?
Хули(хора) да бъдем и след това...