автор: pin4e

( "бабишкъ пуйезия" - да съ чите меку!) :)

И да ти кажа чес’ну ‘ич ни ми тежът.
То сигурну, щот’ млогу съм дибелъ!
Минавът си гудинити, вър’ят.
Пък яс ут млада фсе съм хухавела.

На ниватъ, приди, къто купах,
къто садих... Идин път съм орала!
Не мъ мързеши дажи и да спъ,
или пъ да са пра’я на заспала!

Пък лесничку съм раждалъ дица!
То, верну чи таквиз гудини бява,
чи със късмет, адет и чудеса,
накрая ставъ баш как’оту тряб’а.

Ма той, Гуран, ми беш’ дубър съпруг!
Шамарваши, ма ‘ич ни ми крищеши.
И някуй път гу пудменявах с друг,
щот’ имаши гулям пурок – пиЕши!

Тъй беши то... Дицата поръстъ-ъъът!
Гурачу са трупяса пут чимширя.
Пък ей мъ на, пу дворъ си мета,
и ‘ич биля не им бера хаира.

Със Дора - фсе чурапя си плитем,
с Иринкъ си мълчавим пут звиздити.
С Маринчу - оня дъртийо сирсем,
изпивайваме ракийца, ама скрито.

Кукошкити снисявът пак ‘йца,
пителити са качвът им утгоре.
Ваканциити пак врищът дица,
а бай Иван брънчи си фсе маторя.

Убичъм да плевъ... И зарат туй
съм жива йощи. И ми са жувее!
И котка ‘раня, той е котаруй!
Гуран гу кръстиф. Вечер му са смея.

Гудинити дури не ги разбраф,
ут де дудо’а, де са запиля’а.
Сладунка съм! Я гледъй! Ей мъ на!
Ни устарявъм! Дъртити измрява.