автор: pc_indi

Когато съм облак,
съм бяла и купеста,
и гледам на нещата " отгоре" ,
издигам се над всякакви
житейски мъдрости,
изтъкани с източни шарки,
мотиви и пискюли.
Сигурен знак е,
че влюбеността ми в теб рецидивира
като старо автоимунно заболяване.
Пък и различно е да си облак
от това да летиш в облаците...
Когато съм облак,
всички рими са прибрани
в стегнати с панделки купчинки-
като стари писма,
а аз се оставям вятъра
да ми придава различни форми-
птица,самолет, кон, или влак,
все едно какво,
но придвижвано към теб
по синьото рамо на небето.
И дори когато съм облак
да познаваш любовта
с име различно от Облак,
това не би ме потъмнило-
любовта не познава
ласката на разочарованието,
нито има остър език,
удобен за шпиковане на сърца
с пикантни подправки.
Само бих се свила
до формата на сърце,
когато съм облак,
което да посочите с усмивка
докато лежите в тревата
след дълга целувка...
И дори да заваля след вас,
само би поникнало цвете
на мястото- бяло,
което някой ботаник
навярно би нарекъл " Облачно цвете"
или нещо друго
с излишносложно
латинско наименование...
Ако ли не,
ако очите, дланите
и устните ти са облачни,
когато съм облак,
тогава...лети в мен.