автор: irena_bekyarova

Шумът на листата ми напомня за теб.
Шумът на голи клони, облизвани от вятър.
Беше отдавна, когато двама
разделяхме се в тъмнината
на ъгъла самотен, безлюдно смирен.
Премръзнали стояхме двама,
небрежно сгряващи се във прегръдка.
Желана топлина и поглед далечен...
Все бързаше нанякъде
и оставяше душата ми самотна...

Сега стоя сама,
отново на познатото ми място.
Намирам само светлината жълта,
огряваща снега.
Ледените капки раздират тишината.
Димът на цигара обръща ми лицето,
както топлината ти обгръщаше сърцето...

Поредна вечер се изпращахме с любов.

Днес моля се пролятата сълза да е последна.