автор: cezonia

Винаги, когато тръгваш,
остава сребърна целувка,
върху тичинките на цветята.
Винаги, когато тръгваш,
политат птици от дървото.
Винаги, когато тръгваш,
усмихваш вятъра във клоните.
Винаги, когато тръгваш,
оркестърът небесен къса струна.
Винаги, когато тръгваш,
раняваш облаците във сърцето.
Винаги, когато тръгваш,
улиците се гримират в сиво.
Винаги, когато тръгваш,
витрините взривяват се
на хиляди прашинки студ.
Винаги, когато тръгваш,
създаваш мънички планети самота.
Винаги, когато тръгваш,
остава капчица прозрачна тъжност -
да подслаждам сутрин чая